Историята на цветните аранжировки се простира чак до времето на древен Египет, Гърция и Рим. Японската култура също е изключително богата на флористични традиции. Тези цивилизации са използвали цветни композиции много преди тази практика да се разпространи другаде по света.
Представителите на древноегипетското общество от високите класи носели цветни венци, изработени с ленти от злато. Венците служели и за почит към мъртвите – хората ги поставяли на гробовете на своите близки, точно както днес ние носим цветя на гробищата. През 2006 г. в открит 3000-годишен саркофаг бяха намерени останки от точно такъв венец. Освен това египтяните използвали цветя за храмови приношения и като украса на трапезите при банкети.
Смята се, че древните гърци са първата цивилизация, използвала цветя по време на сватби. Вместо познатият ни днес традиционен букет, те изработвали венци и гирлянди, от които оформяли корони за булката. Именно на гърците дължим и появата на рога на изобилието – символът на изобилието и плодородието, който остава популярен и до наши дни.
Древните римляни продължават традициите, поставени от гърците, но правят цветните аранжировки още по-сложни и пищни. Към цветята във венците започват да добавят и плодове, а като декорация се използват контейнери с дървета и цъфтящи растения. Най-ранното известно изображение на цветна аранжировка е мозайка от II век сл. Хр., открита във Вилата на император Адриан, която показва кошница с насечени цветя.
Будизмът донася аранжирането на цветя в Япония още през 538 г. сл. Хр., когато монасите започват да подреждат цветя и да ги поставят на олтарите в храмовете. По време на периода Хеян (794–1192) цветните аранжировки започват да се използват и за цели извън религиозното поклонение. Така постепенно се развива уникалното японско изкуство за подреждане на цветя, известно днес като „икебана“.
С постепенното излизане на Европа от Тъмните векове цветята започват да се използват както за религиозни цели, така и за украса. Цветя и ароматни билки обикновено служели за маскиране на телесните миризми по време на сватби и други празненства – практика, която може да се разглежда като предшественик на модерните сватбени букети.
През този период плодовете, шишарките и различни видове зеленина често били подреждани заедно с карамфили, маргаритки, лилии, рози и теменужки. Именно по време на Ренесанса за пръв път се появяват коледните венци. Вазите и контейнерите вече се изработвали от стъкло и мрамор, което придавало елегантност на композициите. Възроденият интерес към гръко-римските античности допълнително стимулира използването на венци и гирлянди като декоративни елементи.