Модерната кухня през 30-те години: линолеум, смели цветове и първият винил

Трудно е да си представим колко дълбоки изпитания преживяват американците през 30-те години на XX век – повече от една четвърт от населението на страната остава без работа, а опашките за безплатен хляб се извиват по цели градски квартали. Избирането на Франклин Делано Рузвелт за президент през 1932 г. ражда нова надежда и макар животът да продължава да бъде труден, семействата запазват стоическия си дух и се гордеят с това, че разчитат на собствените си сили. Въпреки мрачната атмосфера на епохата домакините не спират да полагат грижи за уютния вид на домовете си. Един от начините за това е подмяната на кухненския под с най-новите продукти на пазара.

Кухнята

Домакините от 30-те години сигурно би им се завило свят, ако видят огромните и луксозни кухни днес – с просторни острови, високотехнологичен дизайн и съвършени уреди. По онова време кухните са малки кътчета, кипящи от дейност. Стените обикновено са боядисани в бяло или кремаво, за да пасват на мивките, ледниците и печките. В зависимост от възрастта на къщата на някои кухненски подове все още стоят плочки от мрамор, яспер и гранит от началото на века, но за новите домове само най-модерните еластични настилки вършат работа. Линолеумът, изобретен през 1845 г., остава най-популярното и най-достъпното кухненско покритие през цялото десетилетие.

Цветовете

Ако влезете в кухня от XXI век, ще откриете подове от керамични плочки, дърво или индустриален цимент в спокойни, неутрални нюанси. Може би именно трудностите през 30-те години карат домакините да търсят по-ярки цветове и шарки – неофициалният девиз на декораторите от тази ера звучи така: „Колкото повече цвят, толкова по-добре“. Не е рядкост да бъде избран „триадичен“ модел за пода, който съчетава червено, жълто и синьо в сложни геометрични мотиви, понякога оградени от едноцветна рамка. В представителните домове междувременно са популярни палитрите от ар нуво – жълто, зелено, бяло и шпакловочно сиво.

Компаниите

Някои от тези имена вероятно ви звучат познато. През 30-те години международните и американските фирми, които доминират пазара на кухненски подови настилки, са Azrock, Amtico, Armstrong, BF Goodrich, Congoleum, Flintkote, Kentile и Mannington Mills. Сред тях Congoleum има най-екзотичния произход. Шотландската компания Nairn, създател на линолеума, добива суров асфалтов материал в белгийско Конго в Африка, затова когато маркетолозите се нуждаят от име за новата марка, семейството избира Congoleum-Nairn в чест на това международно партньорство.

Подовете

Линолеумът се смята за върха на модата сред кухненските настилки през 30-те години. Изработен от смлян корк и ленено масло, свързани върху платно или мешин, той изглежда толкова красиво, колкото мрамора и керамичните плочки в кухните на заможните домове – но без високата цена. Доминирането на линолеума на пазара е застрашено през 1933 г., когато световното изложение „Век на прогреса“ в Чикаго представя нов тип кухненска настилка: винила. Лесен за монтаж, лесен за поддръжка и евтин, винилът може да имитира камък и дърво. Изработен от смола, стабилизатори и пигменти, той веднага печели симпатиите на потребителите. Но с приближаването на войната става почти невъзможно да се набавят необходимите материали, така че хората трябва да почакат до края ѝ, за да се радват на виниловите си кухненски подове.