Тридесетте години на XX век бяха епоха на сътресения и дълбоки промени. Краят на сухия режим, упадъкът на бляскавата джаз епоха и стискът на Голямата депресия внушиха на американската нация едновременно чувство на отчаяние и необходимост от постоянство. Осветителните тела през този период се различаваха значително в зависимост от икономическите условия и географското местоположение. Селските райони все още имаха ограничен достъп до електричество, поради което мнозина продължаваха да разчитат на горива и технологии от предишните епохи.
Керосиновите фенери и лампи се изработваха от алуминий, месинг, стъкло, никелиран месинг и емайлирани метали в разнообразни цветове. Характерна особеност бяха стъклените сфери, които покриваха пламъка и фитила. Петролните лампи също бяха напълно обичайна практика, особено в селската местност.
Президентът Франклин Рузвелт стартира програма за електрификация на селските райони през втората половина на 30-те години. До този момент електропреносните линии не бяха достигнали повечето провинциални области в страната, а дори когато електричество беше налично, много семейства просто не можеха да си го позволят. Затова керосин и петрол продължаваха да се купуват за настолни фенери и лампи, чиито форми почти не се бяха променили в сравнение с предишните десетилетия.
Газовите осветителни тела придобиха популярност от средата на XIX век до около 1920 г. Според специализирания портал Craftsman Outdoor Lighting ранните газови тела приличаха на керосинови лампи. Газът се подаваше чрез системи от метални тръби, а асортиментът включваше настолни лампи, стенни апликации и полилеи.
Електрическите инсталации започнаха да се прокладват в домовете около началото на века, но повечето домакинства използваха комбинация от газ и ток поради нестабилното захранване. Именно затова газовите тела останаха масово разпространени и през 30-те години – много жилища така и не бяха обновени, докато електрическата мрежа не стана надеждна към края на десетилетието.
След като администрацията на Рузвелт внедри проектите за модернизация и електрификация, електрическата мрежа стана значително по-стабилна. Електричеството се възприемаше като по-безопасна алтернатива на газа и беше силно желано, макар че семейства, опустошени от депресията, често не можеха да си го позволят.
Според Craftsman Outdoor Lighting много от първите електрически тела представляваха просто верижка и цокъл – светлината се включваше чрез дръпване на верижката, а крушката понякога се защитаваше със стъклена сфера или абажур. В по-заможните домакинства обаче електричеството носеше истинска дизайнерска революция: нови модели настолни лампи, вградени стенни апликации и таванни тела. Зигзаги, светкавици и други смели мотиви доминираха в декора на онези, които можеха да си позволят модернизацията.
За домакинствата с по-добър доход тридесетте години донесоха възхода на художественото течение Ар Модерн, което по-късно стана известно като Ар Деко. Този стил роди осветителни тела с ярките багри на витражно стъкло, емайлирани абажури, хромирани и черни метали, както и – доминиращо над всичко – геометрични и футуристични форми, вдъхновени от небостъргачи и самолети.
Много търсени бяха и високо стилизираните скулптури на женски фигури, държащи гравирани или пясъкоструйно обработени стъклени сфери, които служеха като настолни лампи. В книгата си „A History of Interior Design“ историкът Джон Пайл отбелязва, че производителите на електрически тела рекламираха новото осветление като пестящо зрението. През този период крушките еволюираха от нажежаеми тръбни източници до флуоресцентни, а асортиментът обхващаше стенни апликации, висящи лампи и настолни тела – свидетелство за прехода между две ери в историята на домашното осветление.