Въпреки че в ежедневието често говорим за „микровълнова печка“, терминът „микровълни“ се отнася до форма на електромагнитна енергия, която се разпространява във вакуум със скоростта на светлината. Както при другите електромагнитни вълни, фотоните се движат в синусоидална вълна и създават електромагнитно поле, перпендикулярно на посоката им. Видовете електромагнитно лъчение – видима светлина, ултравиолетово и инфрачервено лъчение, радиовълни, рентгенови и гама лъчи – се различават по дължина на вълната, честота и взаимодействието с материята.
Микровълните се намират в долната част на електромагнитния спектър, между радиовълните и инфрачервеното лъчение. Тяхната енергия не е единична стойност, а диапазон от честоти – от около 1 GHz до 300 GHz. Дължината на вълната им варира приблизително от 1 mm до 25 µm.
Микровълновата печка произлиза от радарен проект от 1946 г., проведен от инженер Пърси Спенсър (Percy Spencer) от компанията Raytheon. Същата година Raytheon патентова използването на микровълните за готвене. През 1947 г. компанията представи първата в света микровълнова печка, наречена „Radarange“. До 1975 г. продажбите на микровълнови печки надхвърлиха тези на газовите котлони.
Поради своята дължина на вълната, микровълните могат да взаимодействат с молекулите в храната. Когато фотоните предават електромагнитна енергия, молекулите се поляризират и повторно поляризират, което предизвиква микроскопично триене. Това триене се преобразува в топлина. Някои храни, поради своята молекулна структура, по‑ефективно абсорбират микровълните и се нагряват по‑бързо от други.
Защо микровълновите печки могат да бъдат опасни
Какво представлява вградената микровълнова фурна?
За какво се използват микровълните
Какви са предимствата и недостатъците на геотермалната енергия
Недостатъци на слънчевата енергия
Някои предимства на възобновяемите енергийни източници
Какво представляват слънчевите панели