Тиквите са близки роднини на тиквичките – двата вида принадлежат към семейство Тиквови (Cucurbitaceae) и произхождат от Северна Америка. Ранните европейски заселници научават как да отглеждат тикви от индианците, които ги култивират като храна още от древни времена.
Днес съществуват множество сортове тикви, които се различават по продължителността на своя вегетационен период. След като разберете колко дни е необходими на избрания от вас сорт от сеитбата до прибирането на реколтата, отбройте назад от датата, на която искате тиквите да са готови – например за Хелоуин – и така ще определите точния момент за засаждане.
Отделете място за тиквите на пълно слънце, защитено от вятъра и с добър дренаж. Лозите на тиквите достигат 6 до 9 метра дължина, затова растенията се нуждаят от достатъчно пространство. Предвидете около 0,5 квадратни метра за всяка тиква.
Няколко седмици преди засаждането обработете почвата, докато придобие фина, рохкава структура. Добавете компост или универсален тор. pH на почвата трябва да е между 5,5 и 7,5 – агрономическата служба във вашия район може да извърши безплатен почвен анализ.
Направете могила от пръст с височина около 20 см за всяко растение, за което имате място. Разстоянието между отделните могили трябва да е приблизително 1,8 метра. Не уплътнявайте почвата. Изчакайте напълно да премине опасността от слана, а дневните температури да достигнат поне 21°C.
Натиснете семената в почвата на дълбочина около 2,5 см. Посадете по няколко семена във всяка могила на разстояние 15–20 см едно от друго. Семената покълват в рамките на 7 до 10 дни.
Оставете във всяка могила само едно или две от най-едрите растения. Отрежете по-слабите фиданки на нивото на земята – не ги дръпвайте, защото така можете да повредите корените на по-силните растения. Разнесете компост около всяка останала фиданка.
Поливайте тиквите само когато растенията започнат леко да увяхват, но тогава ги полейте обилно. По-честото поливане може да предизвика гъбични инфекции и мана. Навлажнявайте само почвата и не допускайте вода върху листата и стъблата. Когато тиквите започнат да придобиват оранжев цвят, постепенно намалявайте количеството вода. Около седмица преди прибирането спрете изцяло поливането – така плодовете ще се съхраняват значително по-дълго.
Преглеждайте лозите редовно за наличие на насекоми, мана и гъбички. Местният разсадник или агрономическата служба може да ви информира кои вредители и болести са типични за тиквите във вашия район, както и да препоръча подходящи средства за борба. Ако планирате да консумирате тиквите, предпочитайте органични методи, когато е възможно.
Обработвайте с мотика почвата между могилите, за да ограничите растежа на плевелите и да разрушите местата, където насекомите могат да се укриват и снасят яйца.
Жътвата настъпва, когато тиквите са вече предимно оранжеви, а лозите започват да изсъхват и отслабват. Кората трябва да е достатъчно твърда, така че ноктят ви да не може лесно да я пробие. Отрежете всяка тиква от лозата с остър нож, оставяйки възможно най-дълга дръжка. Никога не вдигайте тиквите за дръжките – ако тя се отчупи, плодът ще загние много бързо.