Структура на почвата: Основни характеристики и видове текстура

Докато структурата на почвата се отнася до формите и начините, по които почвените частици се агрегират – на бучки, трохи, блокчета, пластове или изобщо не се слепват – то текстурата на почвата е свързана с размера на частиците. Текстурата влияе пряко върху способността на почвата да задържа влага и хранителни вещества като минералите. Фините частици, каквито се срещат в глината, задържат вода и минерали значително по-добре от големите, груби частици на пясъчната почва.

Основни видове текстура

Съществуват три вида почвени частици: пясък, глина и тиня (силт). Пясъчните частици са груби и видими с просто око. За да се забележат частиците на тинята, които са гладки и хлъзгави във влажно състояние, е необходим микроскоп. Още по-дребни са глинестите частици – лепкави при влага и видими само чрез електронен микроскоп. Комбинирано, относителното им съотношение определя класификацията на текстурата на дадена почва.

Текстурният триъгълник

Министерството на земеделието на САЩ (USDA) използва диаграма, известна като „текстурен триъгълник“, за да раздели почвите на 12 различни класа. Лявата страна представя съдържанието на глина от 0 до 100 процента, дясната страна отбелязва процентите тиня, а основата маркира количеството пясък. Вътре в триъгълника 12 зони очертават отделните класове.

Например почва с 10% тиня, 30% глина и 60% пясък се класифицира като „песъчливо-глинест лоам“ – тип почва, в която можете успешно да отглеждате пъпеши. Близо до центъра на триъгълника, почва с 20% глина и равни части пясък и тиня образува рохкав, чист лоам – именно този вид почва предпочитат повечето градински растения.

Пясъчни почви

Пясъчните почви са груби на допир и се затоплят бързо през пролетта. След дъжд те дренират лесно. От друга страна, пясъчните почви се справят слабо със задържането на влага и хранителни вещества, поради което трябва да се поливат и торят често. Без растителност те подлежат на лесна ерозия.

Глинести почви

Почвите, богати на минерали и изобилстващи от най-фините частици, се наричат глини. При излишък от вода те стават лепкави, а при засушаване могат да се втвърдят почти като бетон. Лошият им дренаж и лесното уплътняване може да лишат корените на растенията от кислород. Глините се характеризират като експанзивни – силното им водозадържане, съчетано със замръзване и размразяване, води до проблеми с разширението и свиването. През пролетта те се затоплят по-бавно, а през летните жеги коричката по повърхността им потиска покълването, а напукването уврежда корените. Въпреки това глините са изключително питателни и могат да се разрохкват чрез добавяне на органична материя.

Тинести почви (силт)

Макар и не толкова богати на хранителни вещества като глинестите почви, тинестите почви са ценни земеделски терени. Те обаче са леки и лесно поддават на ерозия – отмиват се надолу по течението към делтите и се разнасят от прашните бури. Този фино гранулиран материал е толкова важна съставка на земеделските почви, че дори едно селскостопанско селище в щата Колорадо носи името Silt („Тиня“).

Лоам

Почва, съдържаща приблизително равни количества пясък, глина и тиня, се нарича лоам. Половината от почвените класове в текстурния триъгълник на USDA са разновидности на лоама, включително тинесто-глинестите и песъчливо-глинестите варианти. Чистият лоам е това, което градинарите понякога наричат „точно подходящата почва“. Той предлага достатъчно въздушни пространства между частиците, което позволява на корените свободно да растат и да получават кислород.