Как се използва триъгълникът на почвената текстура за класифициране на почвите

Почвата се състои от органично вещество, въздушни пространства и минерали. Минералният компонент е най-устойчивият и може да бъде класифициран по големина – от едър чакъл до глинести частици, видими само със силен микроскоп. Почвеният триъгълник (soil texture triangle) е един от най-удобните начини за визуализиране на класификацията, използвана при описанието на почвата според процентното съдържание на частиците с различна големина.

За почвените частици

Когато скалите се изветряват на все по-дребни парченца, резултатът е чакъл, пясък, тиня и – при подходящ минерален състав – глина. Глинестите минерали се разпадат на плоски пластини, които се нареждат една върху друга почти без междинни пространства. Това е една от основните причини глинестата почва да е толкова трудна за обработка в градината.

Според общоприетата класификация чакълът обхваща скални фрагменти с диаметър от около 2 мм до 7,5 см (0,08–3 инча). Пясъкът е между 0,05 и 2 мм, тинята – между 0,002 и 0,05 мм, а глинестите частици са по-малки от 0,002 мм – невидими с просто око.

Триъгълникът на почвената текстура

Естествените почви винаги представляват смесица от скални фрагменти с различна големина в разнообразни пропорции. Почвеният триъгълник дава име на всеки тип според процентното съдържание на всяка фракция. Всяка страна на триъгълника съответства на една от фракциите – тиня, пясък или глина, а процентите се увеличават при движение по съответната линия. Ако проследите линиите, съответстващи на трите процента, те ще се пресекат в една точка в рамките на определен почвен тип. Например почва с 60% пясък, 25% тиня и 15% глина се класифицира като песъчливо-глинеста (sandy loam).

Как да оцените почвата си

Определянето на текстурата на почвата може да се направи лесно у дома чрез прост тест с буркан:

1. Напълнете буркан от около 1 литър на четвърт с фино смачкана почва, без камъчета, корени или други примеси.
2. Добавете вода до три четвърти от обема на буркана и 1 чаена лъжичка течност за миене на съдове, която не образува пяна.
3. Затворете плътно с капак и разклатете енергично 10–15 минути, за да се разпаднат всички буци.
4. Поставете буркана на спокойно място, където няма да бъде местен или разбъркван.
5. След 1 минута отбележете на стената на буркана нивото на утаилите се пясъчни зърна.
6. След 2 часа маркирайте нивото на утаилата се тиня.
7. Когато водата стане напълно бистра – процес, който може да отнеме два-три дни или дори повече – отбележете и нивото на глината.

Използване на триъгълника

След като водата се избистри и почвените частици се наслоят, измерете дебелината на всеки слой и общата височина на утайките. Изчислете процентния дял на всеки слой. Например, ако общата дебелина е 7,5 см (3 инча), пясъчният слой е 3,8 см (1½ инча), слоят тиня – 2,5 см (1 инч), а глинестият – 1,3 см (½ инч), то почвата съдържа приблизително 50% пясък, 33% тиня и 17% глина.

С помощта на почвения триъгълник намерете точката на пясъчната линия, съответстваща на 50%. Повторете същото за линията на тинята и тази на глината. Проследете трите линии през триъгълника – точката им на пресичане показва типа почва. При този пример процентите попадат в диапазона „глинеста почва“ (loam), което означава, че текстурата на вашата почва е именно такава – тип, който се смята за един от най-плодородните и подходящи за отглеждане на повечето растения.