Уплътняването на почвата е явление с голямо икономическо значение за земеделието и градинарството, което може да нанесе дълготрайни щети на растенията. Диагностицирането му понякога е трудно, тъй като симптомите му често наподобяват тези на други често срещани почвени проблеми. Познаването на стойностите на плътността на почвата и начина, по който те се отнасят към уплътняването, може значително да улесни откриването на този проблем.
Плътността на почвата е ключов фактор при разпознаването на проблем с уплътняването. Точното му количествено измерване обаче е трудно. Един от надеждните подходи е измерването на промяната в обемната плътност на почвата и използването на тази промяна като показател за степента на уплътняване. Когато почвата се уплътнява, порите между почвените частици стават по-малки, което прави почвата по-плътна. С прости думи: колкото по-висока е обемната плътност, толкова по-силно уплътнена е почвата.
Въпреки че звучи изненадващо, ефектите на уплътняването върху растежа на растенията не са изцяло отрицателни. Според подробното ръководство за уплътняване на почвата на Университета на Минесота, неуплътнена почва с плътност 1,2 грама на кубичен сантиметър благоприятства развитието на основната коренова структура, но не е достатъчно плътна, за да стимулира разклоняването на корените и образуването на вторични корени. Почва с леко по-висока плътност, причинена от умерено уплътняване, насърчава именно това по-обширно развитие на кореновата система. Ключът е в умереността — силно уплътнените почви вече оказват вредно влияние върху общото коренно развитие.
При уплътнена почва пространството между отделните частици се намалява, а порите стават по-малки. Именно през тези пори водата се оттича от почвата, а свежа вода постъпва от валежи, напояване или други източници. Комбинацията от двата фактора води до почва, която е суха и едновременно с това се дренира слабо — условия, които не позволяват здравословен растеж на растенията. Освен това намалява и преносът на хранителни вещества между почвените частици, както и газообменът, което допълнително влошава аерацията и създава допълнителни проблеми в уплътнената почва.
Основната причина за сериозно уплътняване на почвата е използването на тежка селскостопанска техника, особено машини с тегло над 10 тона на ос. Тъй като подобна масивна техника почти никога не се използва в домашното градинарство, проблемът е значително по-разпространен в земеделските площи, отколкото в домашните градини. Въпреки това редица естествени и човешки фактори — интензивност на валежите, ерозия, обработка на почвата, сеитбооборот — допринасят за уплътняването, затова и домашните градинари не са напълно защитени от този проблем.