Пропускливостта на почвата показва колко бързо течностите преминават през нея. Пясъчните почви, с висока пропускливост, се отцеждат много бързо, докато глините, с ниска пропускливост, задържат вода. Размерът и формата на частиците определят какви пространства се образуват между тях – големите частици създават големи пори, а малките – малки или почти липсващи пори.
Пясък
- Най-голямата почвена частица е зърното пясък с размер от 0,5 – 2 мм. Поради големия и неправилен размер частиците са разхвърляни, оставяйки големи междупоречни пространства, през които водата тече свободно. Това води до бързо оттичане на хранителни вещества, поради което пясъчните почви са леки, сухи и често бедни на плодородие.
Глина
- Глинената частица е по-малка от 0,002 мм – около 100 пъти по-малка от зърното пясък. Тези микроскопични частици се подреждат много плътно, образувайки много малки пори, които задържат вода. Поради това глинени почви са тежки, плътни и трудни за обработка, но задържат влага и хранителни вещества.
Торф (силт)
- Торфовата частица е с размер от 0,05 – 0,002 мм, около 10 пъти по-малка от пясъка. Тя има форма, подобна на пясъка, но често е покрита с глина. По тази причина силтовите почви комбинират свойства на пясъка и глината – пропускат част от водата, но задържат достатъчно влага, за да предотвратят изсъхване.
Смесени почви
- В природата рядко се срещат почви, съставени изцяло от един тип частици. Обикновено те са смес от пясък, глина и силт, като общата им пропускливост зависи от съотношението им. Въпреки че не може да се промени фундаментално пропускливостта, добрата структура се постига чрез внасяне на органичен материал – компост, оборски тор или листов материал. Тези добавки подобряват агрегацията на частиците, намаляват слепването на глината и създават стабилни агрегати в пясъчните почви.