pH на почвата и мокриците: идеалните условия за тяхното развитие

Мокриците принадлежат към групата сухоземни ракообразни, известни като изоподи (равноноги). Обикновено достигат дължина около 1 см. Всички мокрици имат по седем двойки крака и закръглени телесни сегменти. Когато се почувстват застрашени, те се свиват в плътна топка — поведение, което им е спечелило народното име „топчици“. Мокриците предпочитат слабо кисела почва с pH стойности между 4,9 и 6,8. За да процъфтяват, е необходима не само подходящата киселинност, но и наличие на почвени бактерии, които разграждат листната постилка — основна част от менюто им. Мокриците разчитат до голяма степен именно на бактериите, за да неутрализират токсичните съединения в консумираната листна маса.

Предпочитана среда на обитание

Мокриците дишат чрез хриле, поради което са ограничени единствено до влажни местообитания. Най-често ги откриваме в гори и градини — под трупи, камъни, листна постилка, павета и саксии. Срещат се и в мазета на жилищни сгради. Идеалните за тях температури са между 15 и 19 °C. Репродуктивният потенциал и размерът на организма зависят в значителна степен от влажността и pH нивата на почвата. Както прекомерната, така и недостатъчната влага, а и pH извън предпочитания диапазон, могат сериозно да намалят процента на оцеляване при мокриците.

Хранене

Хранителните нужди варират според жизнения стадий. Възрастните мокрици са всеядни организми — хранят се с гъби, нежна зеленина на живи и отмрели растения, както и с животински остатъци. По правило предпочитат двусемеделните пред едносемеделните хранителни източници. Храната преминава през храносмилателния им канал, а получените изпражнения служат за храна на младите мокрици. Активни са предимно през нощта. Известно е, че нападат млад разсад, декоративни насаждения и корени на току що пресадени растения. Могат да атакуват и зеленчуци, лежащи директно върху земята, като причиняват тяхната деформация.

Почвен тип, растеж и размножаване

Мокриците растат по-големи и се размножават по-бързо, когато наличието на храна и температурите са оптимални. Ниските температури и лошото качество на храната водят до появата на по-дребни индивиди, а размножаването се забавя до последната година от тригодишния жизнен цикъл на възрастната женска. Освен pH на почвата, оцеляването на мокриците зависи силно и от количеството почвени бактерии, твърдостта на листата, съотношението азот–въглерод в почвата, както и от наличието на вторични химични вещества като танини.

Роля и значение в градината

Мокриците играят важна екологична роля — подпомагат разлагането на мъртви растения и животински останки и сами служат за храна на много други животни. В непосредствената си зона леко подобряват почвата чрез аериране, а може да повлияят и на свойствата на горния почвен пласт. Смята се, че тяхното присъствие повишава нивата на pH, фосфор и калий, като едновременно намалява съдържанието на въглерод. Като цяло обаче повечето градинари приемат този вид за неприятност поради щетите, които нанасят върху нова и нежна растителна тъкан. При голяма популация от мокрици е възможно значително увреждане на млади насаждения и пресадени растения.