Железопътни траверси в градината: проблеми, рискове и решения

Железопътните траверси са напречните греди, които се полагат хоризонтално под релсите, по които се движат влаковете. В Съединените щати повечето траверси са изработени от дърво. Често тези дървени траверси се изваждат от употреба от железниците и попадат в местните центрове за озеленяване, където се използват за изграждане на повдигнати лехи, стъпала и други елементи в ландшафта. Въпреки това използването им в градината крие сериозни проблеми, главно поради химическите консерванти, с които са обработени.

История

В САЩ железопътните траверси са предимно дървени — и то още от времето, когато железниците започват да се разрастват на запад по време на разширението на страната. Според публикация в браншовото издание „Railway, Track and Structures“ от януари 2008 г. над 90 процента от всички траверси в страната са дървени. Най-предпочитано дърво за тяхното производство е дъбът, избран заради твърдата си дървесина и способността да издържа години наред на интензивна употреба. Някои железопътни линии използват иглолистна дървесина единствено по необходимост, когато тя е единствената налична опция.

Основни проблеми

Дървените траверси са удобни и се превръщат в отлични лехи, стъпала и други ландшафтни елементи. Както всеки вид дърво обаче, те са податливи на гниене, ежедневен износ и нападения от насекоми. Затова преди употреба те често се обработват с креозот или други консерванти за дърво, за да се удължи експлоатационният им живот. Креозотът е гъста, маслена субстанция, получена чрез дестилация на въглищен катран, и е един от най-широко прилаганите консерванти в тази сфера.

Тези консерванти не траят вечно — с течение на времето те просмукват в околната почва. Изтичащите химикали могат да причинят редица проблеми: убиват растенията и едновременно с това застрашават вашето здраве. При поглъщане креозотът предизвиква силни болки в стомаха. И Международната агенция за изследване на рака, и Агенцията за опазване на околната среда на САЩ класифицират въглищния катранен креозот като вероятен канцероген. Консервантът може да предизвика и химически изгаряния на очите, белите дробове или кожата. Освен това гниещите траверси привличат различни насекоми и термити, които иначе рядко се срещат в средата около вашия дом.

Предпазни мерки

Ако все пак решите да използвате железопътни траверси в ландшафта си, изберете такива, които не отделят черен креозот и нямат силна миризма. Когато работите с тях, задължително носете ръкави и дрехи с дълги ръкави. Децата лесно могат да докоснат лепкавия креозот и да го пренесат върху дрехите или кожата си, а дори е възможно да погълнат част от консерванта — което представлява реален здравословен риск. Никога не използвайте траверси или друга импрегнирана под налягане дървесина за изграждане на лехи със зеленчуци, тъй като химикалите могат да се просмукат в почвата и да бъдат абсорбирани от храната.

Полезни съвети и решения

Някои траверси издържат между 25 и 50 години в експлоатация на железопътна линия. Повечето химически консерванти обаче започват да губят действието си само няколко години след нанасянето, което е и основната причина за свалянето им. Ако използвате траверси в градината, избирайте по-стари екземпляри, които изглеждат сухи и не отделят миризма или лепкава материя. При изграждане на лехи застелете вътрешната страна на траверсите с плътен черен градински найлон. Той ще послужи като бариера между дървесината и градинската почва и растенията, значително намалявайки количеството химикали, които могат да се просмукат.