Може ли фескуата да спре ерозията

Тежка фескуа (Tall Fescue)

Тежката фескуа (Festuca arundinacea) заема над 40 млн. акра в САЩ, според Университета Мисури. Тя се засажда на склони с ниска продуктивност, за да задържи почвата. Растението произвежда около 2,5 тона корени на акър, което подпомага възстановяването и стабилизирането на рекултивирани минни площи и земи, включени в програми като Conservation Reserve Program. Сортът „Kentucky‑31“ е широко разпространен през 20‑ти век за откосен фураж и задържане на почвата, благодарение на дълголетието, издръжливостта и лесното отглеждане.

История

Тежката фескуа е внесена от Европа и се появява в Северна Америка в края на 19‑ти век. След въвеждането на сорт „Kentucky‑31“ от Университета в Кентъки през 1940‑те, тя се разпространява по източното крайбрежие и Средния Запад. През 40‑те и 50‑те години растението става популярно сред животновъдите.

Други видове

Плъзгащата се червена фескуа (Festuca rubra) се засажда за задържане на почвата по пътните настилки и за стабилизиране на брегове на водоеми. Тя принадлежи към групата „фин фескуа“. В същата група са и овча фескуа (Festuca ovina) и твърда фескуа (Festuca longifolia). Въпреки че е от различен род, годишната фескуа (Vulpia myuros) също се използва за борба с ерозията. След като растенията изчерпят ролята си и умрат, на място им се установяват местни видове, добре приспособени към условията.

Проблеми

Животните, които консумират фескуа, заразена с гъбата Neotyphodium coenophialum, могат да развият различни здравословни проблеми, въпреки че гъбата защитава растението от някои инсекти. Учени от Университета Пърду са разработили щамове на гъбата, които са по-безопасни за животните и запазват инсектицидните свойства (2011). Друга трудност е разпространението извън култивираните площи. Съвременните сортове са по-малко склонни към инвазивност, но годишната фескуа, известна също като “rattail grass”, е инвазивна в региони като Калифорния и Орегон.