Недостатъци на използването на камъни като мулч

Камъните – като чакъл, речни камъни или вулканична скала – са декоративен и дълготраен мулч, често използван в озеленяване и многогодишни градини. Въпреки това за интензивно обработвани площи, например зеленчукови градини, те са далеч от идеалното решение, тъй като не осигуряват термична регулация и органични вещества, които предлагат мулчове като слама и сено.

Разходи

Въпреки че камъните не са задължително скъпи, обикновено трябва да се закупят. Алтернативните мулчове – листа, трева от косене или отпадъци от култури – могат да се набавят безплатно или почти безплатно. Тревата трябва да се изсуши частично преди нанасяне, а изсъхналите лози от грах също са отличен безплатен мулч. При липса на такива материали, често се предлагат повредени сени на много ниска цена, които също са подходящи.

Премахване

Камъните създават проблеми при премахване на мулча. В зеленчуковите градини мулчът се прилага само част от сезона, а в многогодишните насаждения се изисква периодично обновяване. Малките камъни се вкопчват в почвата и са трудни за отстраняване, особено ако са достатъчно големи, за да пречат на мотика или други инструменти за плевене.

Хранителни вещества

Органичните мулчове (сено, слама, трева) обогатяват почвата с хранителни вещества и органична материя по време на разграждането си. Това помага за борба с плевелите и подобрява почвената структура. Камъните не допринасят за органичната материя, а минералните им вещества се освобождават толкова бавно, че практическото им влияние върху почвата е пренебрежимо.

Термични ефекти

Органичният мулч действа като изолация, поддържайки стабилна температура на почвата. Той се поставя след като почвата се загрее през пролетта и защитава корените от горещите летни температури, което е особено важно за култури от студено време като маруля и грах. В края на сезона органичният мулч задържа натрупаната топлина, удължавайки вегетационния период. Камъният мулч не осигурява нито една от тези ползи.