Как да отглеждаме мандевила: пълен наръчник за градинари

Мандевилата (Mandevilla) е крехка тропическа лиана, родом от Централна и Южна Америка. Днес тя се отглежда широко в градини с топъл климат по целия свят. Растението расте буйно и цъфти обилно през най-топлите месеци, а цветовете му варират от бяло и жълто до розово и дори наситено червено.

Произход

Мандевилата принадлежи към семейство Олеандрови (Apocynaceae) и е открита за първи път в хълмовете над Рио де Жанейро. В книгата си „Отровни листенца“ (Poisoned Petals) Джойс и Джим Лавън разказват, че огромната популярност на лианата я е почти изтребила от естественото ѝ местообитание — тя е била използвана дори за лечение на ухапвания от змии. Днес са известни близо 100 вида тази тропическа и субтропична дървесна лиана.

Отглеждане

Мандевилата не понася студ. В райони, където зимните температури падат под 10°C, лианата обикновено се отглежда в саксия, подрязва се в края на вегетационния период и се прибира на закрито за зимуване. Някои градинари предпочитат да я отглеждат като едногодишно растение — оставят я да загине през зимата и засаждат нова следващата година.

Мандевилата вирее най-добре в богата, но песъчлива почва и предпочита слънчево място или лека полусянка. Лианата може да бъде пусната да се спуска грациозно от висяща саксия или да се насочи по пергола, решетка или стълб до пощенска кутия. Новите издънки, които растението образува всеки вегетационен сезон, цъфтят още през първата си година.

Корените на мандевилата задържат добре вода, затова е препоръчително да поливате едва когато лъскавите зелени листа започнат да губят блясъка си — това е сигнал, че растението се нуждае от влага.

Вредители и проблеми

Мандевилата е подложена на атаките на същите вредители, които нападат повечето тропически растения — белокрилки, червен паяк, брашнести червеи и щитоносни въшки. Ако растенията са здрави и добре поддържани, обикновено се справят успешно сами. За по-сигурна защита може да се използва инсектициден сапун, който е ефикасно средство срещу тези паразити.

Популярни сортове

Алис дю Пон (Alice du Pont)

Това е един от най-широко разпространените сортове мандевила. На открито може да достигне височина от около 6 метра, но в саксия остава значително по-нисък. Отличава се с чисти розови цветове с диаметър 5–10 см. В горещините расте агресивно и се нуждае от солидна опора. Сортът е подходящ и за отглеждане във висящи кошници. Прищипването на върховете на издънките стимулира по-гъст растеж. Цъфти от пролетта до есента.

Спленденс (Splendens)

Този сорт е малко по-компактен и достига 3–4,5 метра височина. Както при Алис дю Пон, листата са лъскави, вечнозелени, с дължина до 20 см. Цветовете са бледорозови с по-тъмнорозово гърло, а цветът им постепенно се задълбочава до наситено розово. Периодът на цъфтеж продължава от пролетта до есента.

Червената шапчица (Red Riding Hood)

Сортът има храстовиден характер на растеж и не се катери особено добре, достигайки едва 1,8–2,4 метра. Цветовете му са червени до розови, а цъфтежът продължава от пролетта до есента.

С редовно торене през вегетационния сезон, умерено поливане и достатъчно светлина мандевилата ще ви радва с екзотични цветове от ранната пролет до късната есен.