Гигантски амарант: отглеждане на семена, история и хранителна стойност

Златистият гигантски амарант (Amaranthus hypochondriacus) е древна и многоцелева култура, която се отглежда лесно от семена. Растението достига 1,8 до 2 метра височина и впечатлява със златисти декоративни цветове, чиито семена привличат птици. Красотата му обаче не е единственото достойнство – амарантът притежава и значителна хранителна стойност. Листата могат да се задушават на пара или да се консумират сурови в салати, а богатото на белтъчини зърно се смила на брашно, пуши като пуканки или се превръща в люспи.

Засаждане

Семената на гигантския амарант се засяват през пролетта, след като напълно премине опасността от слана. Засейте ги на дълбочина около 1 см в почва, затоплена до 21°C, като спазвате разстояние от 10 до 20 см между отделните семена. Покълването отнема 3 до 10 дни, а растенията достигат пълна зрялост за 98–110 дни. Културата предпочита пълно слънчево осветление. В зряла възраст растението развива златисти стъбла и листа и дава по няколко десетки грама семена на брой. Белите семена се прибират и обмолотват без особени затруднения.

История

Амарантът произхожда от Америка и се отглежда от хилядолетия. Самото име идва от гръцката дума amarantos, означаваща „неувяхващ“ – препратка към удивителната устойчивост на цвета на цветовете. Древните ацтеки в Мексико отглеждали огромни площи с амарант още през XV век. Културата постепенно се разпространила из цяла Централна Америка, а по-късно и в Индия, Непал, Китай и Източна Африка. Американските агрономи започват сериозни изследвания върху амаранта през 70-те години на миналия век, а днес в САЩ той се отглежда в промишлен мащаб, макар и в ограничени количества.

Хранителна стойност

Според специалистите от Университета на Уисконсин амарантът притежава изключителна хранителна ценност, което го превръща в търсена здравословна храна. Зърното съдържа 12–17% белтъчини, отличава се с ниско съдържание на наситени мазнини и е богато на фибри и лизин – незаменима аминокиселина, която повечето житни култури или съвсем липсва, или съдържат в минимални количества. На пазара в САЩ вече се предлагат около 40 продукта, в които амарантът е основна съставка. Смляното зърно се използва за приготвяне на хляб, тестени изделия, палачинки, зърнени закуски, гранола, бисквитки и множество други храни.

Основни видове

Двата вида амарант, отглеждани за зърно в Съединените щати, са Amaranthus cruentus и Amaranthus hypochondriacus. Тези самозасяващи се растения са близки роднини на познатия градински плевел червена лобода (Amaranthus retroflexus). Освен тях съществува и вид, култивиран в декоративните градини като едногодишно топлолюбиво растение. Amaranthus caudatus, известен още като „любовта капе кръв“, разполага с увиснали, подобни на ресни цветове и е идеален дори за начинаещи градинари. Друг интересен вид е Amaranthus tricolor, който се отглежда преди всичко заради ярката си окраска и вкусните листа.