Хортензиите цъфтят от късна пролет или началото на лятото чак до дълбока есен. Тези красиви декоративни храсти носят множество малки цветчета, които образуват ефектни съцветия. По време на цъфтежа те почти напълно покриват храста и създават наистина впечатляваща гледка. Някои видове, като дъбоволистната хортензия (Hydrangea quercifolia), формират метличести бели съцветия. Други, включително най-популярната едросписна (градинска) хортензия (Hydrangea macrophylla), могат да цъфтят в розово или синьо в зависимост от типа почва, в която растат. Затова много градинари умишлено коригират pH на почвата, за да контролират цвета на цветята.
pH на почвата определя дали розовата или синята хортензия ще покаже своя характерен оттенък. Слабо кисела до слабо алкална почва с pH между 6 и 7,5 дава розови цветове. Кисела почва с pH 5,5 или по-нисък води до сини и виолетови съцветия. Ако стойността е между 5,5 и 6, цветята често придобиват по-малко атрактивни прашнаволилави нюанси. Белите хортензии, от друга страна, изобщо не се влияят от киселинността на почвата.
Коригирането на pH не е сложна задача. За да повишите стойността и да направите почвата по-малко кисела, добавете гасена вар — дървесната пепел също помага в тази посока. Обратно, за да подкислите почвата, внесете сяра; вграждането на бял торф (торфен мох) при засаждане също понижава pH. Необходимото количество вар или сяра зависи от текущото състояние на почвата — глинестата, например, изисква значително повече материал за корекция от песъчливата. Препоръчително е първо да направите почвен анализ, за да определите точното pH преди да пристъпите към промени.
Хортензиите цъфтят на старата дървесина, затова резитбата изисква внимание. Отстранявайте само сухите клони или издънки на възраст над три години, а всяка пролет разредявайте около една трета от най-старите клонки. Засадете храста на слънчево до полусенчесто място, достатъчно просторно, за да побере зрялата му големина. В северните райони изберете позиция, защитена от студените зимни ветрове, а в южните — такава, скрита от палещото следобедно слънце. Хортензиите са издръжливи в USDA зоните 3 до 9.
Хортензиите се вписват естествено в горски кътчета и работят отлично като бордюри от храсти. Едросписните (градински) сортове са листопадни храсти, достигащи 1,2 до 2,5 метра на височина. Катерещата се хортензия (Hydrangea petiolaris) може да се изкачи на 15 метра и повече, ако ѝ осигурите солидна опора — голямо дърво, висока колона или пергола, здраво закрепена към стена. Дъбоволистният вид обикновено нараства до около 1,8 метра както на височина, така и на ширина.