Дървените тръби бяха сред първите средства, с които хората отвеждали отпадните води и доставяли чиста вода до домовете си. Според Джон Шладвайлър от SewerHistory.org, някои лондончани са разполагали с дървени водопроводни тръби още през XIII век. Макар че впоследствие други материали изместват дървото при повечето приложения, и до днес съществуват няколко напълно функциониращи дървени водопровода.
Най-ранните дървени тръби са били изработвани чрез пробиване на цели трупи. Отвор, значително по-малък от диаметъра на трупа, е бил издълбаван през масивното дърво, което правело тръбата изключително тежка. Излишният материал всъщност е служил като ранен способ за понасяне на налягането в системата, без тръбите да се разрушават. Единият край на всяка тръба бил леко заострян, за да се вмъква в противоположния край на следваща тръба, издълбана така, че да приема този връх. След пускането ѝ в действие водата навлажнявала и разширявала дървото, което ефективно уплътнявало съединенията между отделните сегменти.
Част от ранните дървени тръби са били с тънки стени, издялани от дърво, и след това обвити в стоманени укрепващи ленти. Според Шладвайлър тази техника е била необходима, за да се предотвратят счупвания под налягане, като същевременно се намали общото тегло на тръбната система. Този дизайн е намерил широко приложение през XIX век.
Машинно обработените дървени тръби се утвърждават след Гражданската война в САЩ. Шладвайлър отбелязва, че те продължавали да използват метода със стоманена обвивка, характерен за ранните дялани тръби, но благодарение на развитието на индустриалните процеси новите изделия били профилирани машинно, а краищата им прилягали плътно едно в друго и се уплътнявали значително по-ефективно.
По-късните модели дървени тръби, произвеждани в края на XIX век, били подсилвани с желязо чрез навиване на метални обръчи с парна сила върху дървото, което ги изолира и укрепва едновременно. Тези тръби давали възможност за транспортиране на гореща вода и пара с минимални топлинни загуби.
Дървените летвени тръби — сглобявани по подобие на паркет от твърда дървесина и стегнати със стоманени кабели и опъвачни механизми — изместили останалите видове тръби в индустриалните приложения. Изграждането им чрез полагане на дълги дъски една до друга позволявало създаването на непрекъснати линии и задоволявало множество индустриални водни нужди от началото на XX век. Според Шладвайлър една летвена тръба във Фернандина Бийч, щата Флорида, собственост на производителя на хартия Rayonier, Inc., все още работи денонощно (към 2010 г.).