Характеристики на бунгало къщите: трите основни стила

Три основни стила на бунгалото

Според Трина Кроче, президент на интериорна дизайнска фирма със седалище в Бостън, съществуват три основни типа бунгала: в стил „крафтсман“ (Craftsman), „прерия“ (Prairie) и „мисия“ (Mission). Както отбелязват авторитетите в областта на архитектурата Уилям Филипс Комсток, Кларънс Итън Шермерхорн и Тони П. Урен, съществуват и други стилове, които до известна степен се преплитат помежду си. Освен това модата варира в различните части на страната в зависимост от наличността на местни материали, идеите, донесени от чуждестранни заселници, и влиянието на водещи фигури в архитектурата.

Бунгала в стил „крафтсман“

Бунгалата в стил „крафтсман“ обикновено са на един или един и половина етажа и са покрити с ниска двускатна покривна конструкция, т.е. покрив с полегат наклон, често с открити крайни греди. Дълбоката веранда над входната врата също е ключова черта – тя осигурява прохладна сянка, което е особено важно в по-горещите райони на страната. В прозорците и вратите често се използват цветно и фасетно шлифовани стъкла. Бунгалата „крафтсман“ често включват вградени мебели – скринове, рафтове за книги и первази, пригодени за сядане. За времето си те предлагаха добре обзаведени кухни и бани.
Дизайнерските цели на Густав Стикли предвиждаха външните стени да бъдат облицовани с шиндра или застъпващи се дървени панели от бор, кедър или секвоя. Всекидневната трябваше да бъде просторно общо помещение с широка камина, изградена от варовик. Трапезарията, отделена от всекидневната само с арка върху два стълба, представляваше нейно естествено продължение, обзаведена с вградени мебели, сред които простичък сервант и рафт за сервиране.

Стил „прерия“

Архитектът и интериорен дизайнер Франк Лойд Райт създава това, което днес е известно като Прерийната школа в архитектурата. В Средния запад има много примери за бунгала и други сгради в този стил. Те обикновено имат четирискатни покриви с полегат наклон, чийто фронтони са успоредни на улицата. Корнизите са широки и силно издадени, понякога нависяващи над спалните на втория етаж и над верандите. В епохата преди появата на климатиците тези щедри корнизи осигуряваха жизненоважна сянка. Масивни каменни блокове често подпират покривите на верандите.
На фасадите често доминират хоризонтални линии, които асоциират с родните прерийни пейзажи. Това се постига чрез редуване на ленти от различни материали – например тухли и бетон. Прозорците обикновено са групирани в хоризонтални редици и често са с художествено стъкло, което внася в дома игра на цветни светлинни отблясъци. В някои прерийни бунгала пространството е разделено с джобни (прибиращи се в стената) или плъзгащи се врати с фасетни стъклени вложки. Така например може да се отдели всекидневната от трапезарията. Този подход към гъвкавото използване на пространството е дизайнерска особеност, наследена от викторианската епоха.

Стил „мисия“

Макар че този стил възниква в края на XIX век, името му произтича от испанските мисии, установили се в Калифорния, Тексас и Флорида през XVIII век, поради което често се използва и терминът „мисионерско възраждане“ (Mission Revival). Външните стени на тези скромни по размер жилища, обикновено едноетажни и с малко таванско помещение, се строят от тухли адобе (сурови тухли от глина) или грубо отсечени камъни. Понякога стените са покрити с груба мазилка. Покривите обикновено са с керемиди тип „цига“ – полукръгли по форма. Те се подреждат редуващо се в колони, така че да се сменят изпъкналата и вдлъбнатата им страна по мавритански образец.
Изразителен елемент са кръглите арки, вдъхновени от манастирските аркади при мисиите. Интериорите обикновено са прости и функционални – често с мазилки по стените и плочки или мозайки по подовете. В някои бунгала в стил „мисия“ преградните конструкции между помещенията включват рафтове за книги с декоративно оловно остъкляване.