Бунгала през 40-те години на XX век: стилове и характерни черти

Бунгалото е едноетажна къща или къща с етаж и половина, която често разполага с веранда или трем. Терминът произхожда от Индия и гуджаратската дума „Bangalo“. Бунгалата се появяват за първи път в САЩ в края на XIX век и продължават да набират популярност през целия XX век. През 40-те години, особено след края на Втората световна война, урбанизацията води до възникването на предградия, където новите и модерни бунгала са изключително търсени от младоженци и млади семейства.

Основните стилове бунгала от тази епоха

Чикагски бунгала

Чикагските бунгала се строят още от 1903 година. Те имат етаж и половина и предлагат съвременните за времето си удобства – електричество и централно отопление. Фасадите са облицовани с тухли, допълнени с каменни орнаменти, големи прозорци и ниски, издадени покриви. Много от домовете разполагат и с мазе. През 40-те години чикагският стил започва да губи своята привлекателност, а новите постройки вече следват по-модерните дизайни „Ранч“ и „Минималистичен“.

Стил Ранч

С нарастването на популярността на автомобила се появява и бунгалото тип „Ранч“, проектирано с вграден гараж. През 1932 г. архитектът от Сан Диего Клиф Мей създава тип сграда, вдъхновен от испанските хасиенди, който нарича „ранчото от ранна Калифорния“. Това е приземна, традиционна постройка, следваща естествените контури на терена. Стилът е масово популяризиран през 40-те и 50-те години в новите предградия. Характерните черти на къщата тип „Ранч“ включват широка и ниска профилация, покрив със слаб наклон, дълбоки стрехи и гараж, разположен в предната част на дома.

Минималистичен стил

Минималистичният традиционен дизайн съчетава фронтон, обърнат към улицата, с по-дълга основна секция, малки стрехи и максимално опростени архитектурни детайли. Тук акцентът е върху достъпната цена, а не толкова върху естетиката – затова минималистичните бунгала са строени в огромни количества в големи жилищни комплекси както преди, така и след Втората световна война.

Разделеноетажен дизайн

Разделеноетажният тип къщи (Split Level) започва да се появява в средата на 40-те години и достига истинска популярност през следващото десетилетие. Този стил се характеризира с двуетажна секция, свързана на междинно ниво с едноетажно крило, което създава три отделни нива на пространството – удобно разпределение за спане, отдих и хранене на цялото семейство.