Биоклиматичната диаграма е предварителен аналитичен инструмент, използван в ранните етапи на планиране на строителен проект. При биоклиматичната архитектура архитектът я използва, за да проектира сгради с най-ефективните пасивни стратегии за охлаждане и отопление, съобразени с климата и местоположението на обекта.
За изготвяне на биоклиматичната диаграма се събират месечни метеорологични данни – средни максимални и минимални температури, както и средни максимални и минимални относителни влажности. Информацията може да се получи от специализирани метеорологични уебсайтове (например think.green) или от метеорологичните доклади на местните летища.
За всеки месец се изобразяват две точки:
Точките се свързват с линия, която показва среднодневните изменения в температурата и влажността. За да бъде полезна, диаграмата се изготвя за пълен 12‑месечен период.
Готовата биоклиматична диаграма очертава границите за различни пасивни стратегии – пасивно слънчево отопление, пасивно охлаждане и зона на комфорт, където не е необходимо допълнително отопление или охлаждане. Архитектът използва тези данни, за да избере най-подходящия тип проект за конкретната климатична зона, създавайки енергийно ефективни сгради, които подобряват качеството на живот.
Секторът на сградите консумира почти 40 % от националната крайна енергия, предимно от нефт и електричество, което води до сериозно замърсяване и климатични промени. Използването на биоклиматична диаграма позволява на архитектите да приложат прости техники – пасивно слънчево отопление, естествено охлаждане, естествено осветление – които значително намаляват енергийната консумация и икономическия товар.