Традиционните японски къщи и сгради

От величествени храмове и светилища до едносемейни къщи, дървото е основният материал на традиционната японска архитектура. Още от периода Нара (VIII век) строителите поставят дървени колони върху плоска основа от уплътнена пръст и ги покриват с наклонени покриви, за да предпазят от дъжд. Въпреки компактните размери, вътрешността на къщата е просторна и запазва елементи, напомнящи на храмовия дизайн.

Каркас

Традиционният каркас се състои от вертикални колони, свързани с хоризонтални греди. По-късно, под влиянието на чуждестранни посетители, се въвеждат и диагонални греди за допълнителна стабилност. Колоните се поставят върху уплътнена пръст и подът се вдига с няколко сантиметра, за да се предотврати навлизането на влага. Поради обилните валежи в Япония, покривите са силно наклонени и издават предни части, които образуват сухи зони около входовете. Дълбоките сводове на покрива отводняват дъждовната вода.

Стени и покрив

Традиционните стени се правят от плетен бамбук, обвит от двете страни с пръст, но в съвременните къщи в традиционен стил често се използва шперплат или дървени плоскости. Вътрешните стени се замазват с смесица от пясък и глина или със синтетичен материал, имитиращ този вид замазка. Покривните покрития включват слама, керемиди и специални керамични плочки – коварa. Тежките плочки се припокриват, осигурявайки защита от вятър и дъжд, а тези, поставени по ръбовете и върха, са често украсени с орнаменти.

Подови настилки

Японците прекарват голяма част от свободното си време на пода, затова традиционната настилка в дневните и спалните е татами. Татами е мат, дебел около 5 см, изработен от плетена слама и покрит с мека тъкан. Размерът на стаята обикновено се измерва в брой татами. В традиционните кухни, бани и коридори подът е от дървени плоскости, които в някои храмове са обработени до блестяща гладкост.

Интериор

Вътрешността се състои от няколко помещения, разделени със плъзгащи се врати, покрити с хартия – шoji. Те осигуряват минимална уединеност, но могат да се отварят през горещото лято за естествена вентилация. Входните врати също са шoji, а някои външни стени имат двойни редове шoji, разделени от тесен коридор за допълнителна изолация. Всяка японска къща има генкан – антре, където гостите оставят обувките, както и токунома – малка ниша за поставяне на цветя, изкуство и ароматни лакомства, посветени на боговете.