Традиционните цветове на тавана на верандата в викторианските къщи

Викторианските къщи са известни със своите просторни веранди – приветлива черта, която значително по-рядко се среща в съвременните домове и бунгалата. Покритите веранди на викторианските къщи обикновено имаха завършени тавани, които често бяха боядисани в характерни цветове, хармониращи с останалата част от дома. Викториански къщи като прочутите „Painted Ladies“ в Сан Франциско са известни именно със своите ярки и живи цветни комбинации.

Бяло

Бялото е най-често срещаният цвят за тавана на верандата. То винаги е било популярно като цвят за таван, защото прави пространството визуално по-голямо и ефективно отразява дневната светлина. Особено в епохата преди широкото разпространение на електрическото осветление жителите правели всичко възможно, за да удължат ефекта на слънчевата светлина в домовете си. Ярко белият таван на верандата позволявал на викторианските собственици да се отпуснат малко по-дълго след залез слънце, без да губят възможността да се виждат помежду си.

Кремаво

Кремавият таван е подобен по външен вид на белия, но има леко по-мек и сдържан ефект. Докато ярко бялото носи минималистично и категорично усещане, кремавият нюанс се съчетава много по-естествено с околната среда и се хармонизира лесно със стените, подовете и мебелите.

Синьо

Сините тавани на верандите са традиция в определени региони още от викторианската епоха, особено в американския Юг. Съществуват различни истории за произхода на тази практика – от вярването, че синият цвят отблъсква паяците, до огромната популярност на нюанса „Haint Blue“. Според народното поверие този цвят пазел дома от зли духове, когато бил нанасян върху таваните на верандите, входните врати и рамките на прозорците. Днес все още може да се открият множество викториански къщи на юг със запазени сини тавани.

Естествено дърво

Макар и по-рядко срещано от бялото, кремавото или синьото, естествената дървесина също имаше своето място в някои викториански домове. Дървеният таван придава успокояващо и топло усещане на верандата, създавайки връзка с природата. За да се запази красотата му с годините, дървото често бивало третирано с многократни слоеве ленено масло, което го предпазвало и му придавало благороден блясък.