Ню Йорк преживява истински демографски бум през XIX век, когато хиляди имигранти от Италия, Ирландия и други краища на света се стичат към града в търсене на по-добър живот. Според History.com населението на Ню Йорк се удвоява на всеки десетилетие между 1800 и 1880 г., което поставя града пред огромното предизвикателство да осигури нови сгради и пътища в навечерието на XX век. Именно през този период няколко ключови материала играят решаваща роля в изграждането на булевардите, небостъргачите и жилищните квартали, които определят облика на мегаполиса.
Тухлите са сред най-разпространените строителни материали в Манхатън през 1900-те години. Макар да се използват от векове, те се оказват незаменими в бързоразвиващ се град, в който сградите трябва да бъдат издигани бързо и надеждно. Според историческия сайт Historic Brighton тухлата е предпочитана пред дървото в Ню Йорк по една много практична причина – дървените конструкции лесно се възпламеняват, а един пожар може да опустоши стотици сгради едновременно. Към 1900 г., съобщава сайтът, строителите използват около милион тухли годишно, за да продължат разрастването на Манхатън нагоре и навсякъде.
Азбестът – органичен минерал с изключителна устойчивост на огън – се използва толкова масово при строежа на Ню Йорк през XX век, че градът започва да бъде наричан „люлката на американската азбестова индустрия“, отбелязва специализираният сайт Asbestos.com. Материалът присъства в корабостроителниците, небостъргачите, обикновените офис сгради и производствените предприятия. С времето обаче става ясно, че продължителното излагане на азбестови влакна може да предизвика сериозни респираторни заболявания и рак. През 70-те години на XX век азбестът е официално забранен като строителен материал, но в много по-стари сгради той все още може да бъде открит.
Според Асоциацията на строителните материали в Ню Йорк бетонът е „естествено зелен“ строителен материал, който намира широко приложение през 1900-те години – от тротоари и пътни артерии до магистрали, жилища и паркове. Сред най-емблематичните бетонни сгради на Манхатън е прочутият музей Гугенхайм, проектиран и реализиран от легендарния архитект Франк Лойд Райт изцяло от армиран бетон.
През 1855 г. британецът сър Хенри Бесемер революционизира производството на стомана със своята прочута „Бесемерова пещ“, която продухва рафинираното разтопено желязо с въздух и го превръща в здрава и достъпна стомана. Този пробив полага основите на масовото ѝ производство, а през XX век огромни количества стомана се доставят за нюйоркските строителни компании. Сред известните манихатънски забележителности, чиято конструкция – външна или вътрешна – разчита на стомана, са Chrysler Building, Hearst Tower, Flatiron Building и безспорният символ на града Empire State Building.
Комбинацията от тези четири материала не просто задоволява нуждите на растящия град – тя полага технологичната основа, върху която Ню Йорк се превръща в един от най-разпознаваемите хоризонти в света.
Къщи от 1900 година: емблематичните архитектурни стилове на една епоха
Архитектурните стилове на сградите през XIX век
Архитектурните стилове от началото на XX век
Гръцката архитектура в модерните сгради на САЩ
Най-често използвани материали за покрив на пространствена решетъчна конструкция
Предимствата на зидарията в строителството
История на циментовата индустрия: от древността до модерния строителен материал