Архитектурните стилове от началото на XX век

Към границата между XIX и XX век съществуват множество архитектурни стилове. В Америка развитието на някои от тях е улеснено от разширяването на железопътната мрежа – сградите вече не трябваше да разчитат само на местни материали. В малките градчета започнаха да се появяват складове за дървен материал, доставян от далечни дъскорезници. Освен това, след усъвършенстването на асансьора, офис и жилищните сгради можеха да се строят все по-високо. Част от стиловете се основават на европейски архитектурни традиции.

Национален стил

Националният стил губи популярност към 1900 г., но и до днес често се среща в простите къщи с двускатен покрив, обърнат към улицата, които стоят в много американски квартали. Някои от тях имат веранди, чиято покривна конструкция се поддържа от резбовани дървени стълбове в духа на стила Кралица Анна. Част от къщите са допълнени със странично крило с двускатен покрив, разположено под прав ъгъл спрямо главната фасада. Много от сградите са издигнати по схема „зала и всекидневна“ (един етаж, две стаи на широчина и една на дълбочина), други – по Г-образна схема (два етажа, две стаи на широчина и една на дълбочина), или по обемна схема (с повече от една стая на дълбочина).

Колониално възраждане и неокласика

Стилът Колониално възраждане възниква около 1880 г. и остава популярен до приблизително 1955 г., като и днес се среща из цялата страна – от семействни къщи в по-скромни квартали до красиви имения. Този стил подчертава входната врата с декоративно основание, подпряно на пиластри или колони, оформящо входно предверие. Когато вратата е в средата на фасадата, прозорците са разположени равномерно от двете ѝ страни и са с двойно отвъртващи се рамки. Тези къщи могат да бъдат строени от разнообразни материали, но най-често се използва зидария.

Неокласиката също е много популярен стил през първите десетилетия на XX век. Много от сградите в този стил са били и продължават да са изключително представителни. Типичният неокласически дом има висок входен портик с фронтоны, поддържани от класически гръцки колони. Сградата може да разполага и със странични портици с цялата ширина на фасадата, богато профилирани корнизи, балюстради по линията на покрива и еркерни прозорци. Именно в този стил са построени много правителствени сгради.

Тюдор и Шато

Сградите в стил Тюдор имат стръмен двускатен покрив и странични фронтони. Около половината от къщите в този стил са с декоративна полудървена конструкция (фахверк). Характерни са тесните прозорци, групирани заедно, както и масивните комини, украсени с керамични накрайници. Стените обикновено са облицовани със мазилка, тухла, камък или дърво. Някои редки образци тюдорови къщи имат имитация на сламено-тръстиков покрив.

Стилът Шато (Chateauesque), чиито златни години са между 1880 и 1910 г., е изключително богат на детайли. Негови образци могат да се видят и днес в престижни квартали. Покривът е скатен и често украсен със шпили, остри върхове, кули, фронтони и профилирани комини. Орнаментирани са също останалите фронтони, мансардните прозорци и различни други елементи. Прозорците и входовете могат да бъдат с аркова форма.

Италиански ренесанс

Стилът Италиански ренесанс, достигнал своя връх между 1850 и 1955 г., е по-елегантен и сдържан от стила Шато. Елементите му са заимствани от италианската архитектурна традиция. Покривът е с нисък наклон, понякога напълно плосък, а част от сградите са покрити с керамични керемиди. Прозорците на горните етажи са по-малки от тези на приземния, а над входната врата и прозорците на първия етаж се извисяват арки. Верандите, когато ги има, са вдлъбнати и аркови. Този стил е характерен и за много правителствени и обществени сгради.