Широколистната мелалеука, известна още като „пънк дърво“ (Melaleuca quinquenervia), и тяснолистната плачеща мелалеука, наричана каюпут (Melaleuca leucadendra), споделят множество фамилни черти — чак до характерната си белеща се кора. Родом от Австралия, те обикновено не създават проблеми в сухия си естествен климат, но пънк дървото — напълно заслужено носещо името си — може да се превърне в истински агресор, когато бъде внесено в блатисти чужди територии като Флорида. Там то е обявено за вреден плевел именно заради нашествието си в националния парк Еверглейдс. Пънк дървото вирее в зоните 9–12 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), а каюпутът — в зоните 10–12.
Крайната височина и на двата вида зависи от мястото, където са засадени. На суха почва те рядко надвишават 9 метра, но в блатист терен могат да достигнат почти три пъти тази височина. Австралийският градински специалист Дон Бърк описва каюпута, чиито клони грациозно се извиват надолу, като „по-привлекателния двойник“ на пънк дървото. Последното, от своя страна, има по-тесен и изправен силует.
Бърк определя листата на каюпута като „по-ярко зелени“ от тези на родственика му. С дължина 10–18 см те обикновено са по-големи от кожестите овални листа на пънк дървото, които рядко надхвърлят 8–10 см. Понеже и двата вида излъчват силен камфоров аромат, те могат да създадат дискомфорт на хора, чувствителни към силни миризми. Етеричните масла в листата ги правят и изключително запалими. От друга страна, белещите се слоеве кора задържат влага, което често помага на дърветата да оцелеят при горски пожари. Между другото, думата „пънк“ се отнася именно за тази ронлива дървесина, а не за някакъв разбойнически нрав на растението.
Пънк дървото цъфти от лятото до есента с бели цветчета, наподобяващи четки за бутилки, с дължина до 15 см, разположени по върховете на клоните. След прецъфтяване клоните се покриват с копчеобразни шишарки — едно-единствено дърво може да освободи милиони семена. Каюпутът притежава сходни бели или леко зеленикави цветя, подобни шишарки и също толкова щедро саморазсеяване.
Ако живеете във Флорида, изборът е лесен — там засаждането на пънк дърво е забранено със закон. Разумно е да избягвате и отглеждането на каюпут, тъй като той рискува да се окаже също толкова инвазивен, колкото родственика си. И двата вида могат да станат проблем и в Луизиана, и на Хаваите. В горещите и сухи райони на Тексас и Калифорния контролът би бил по-лесен, защото дърветата не се самозасяват толкова свободно. За градинарите, които не се притесняват от силните аромати, най-доброто решение може да е стриктното ограничаване на размера чрез формирането им на бонсай — в този случай декоративната белеща се кора се превръща в истинско предимство.