От какъв пол е безпуховата топола (cottonless cottonwood)?

Съединените щати разполагат с три местни вида тополи, известни като „cottonwood“ (буквално „памучно дърво“). Източната топола (Populus deltoides) расте в източната част на страната и се отличава с широки, триъгълни листа. Равнинната топола (Populus sargentii или Populus deltoides подвид monilifera) има по-тесни листа и обитава централните райони на САЩ. Тополата на Фремонт (Populus fremontii) е разпространена в западните части на страната.

Женските екземпляри произвеждат семена, обвити в бял, памуковиден пух – именно оттам идва популярното име на дървото. Мъжките тополи не образуват пух и затова се размножават целенасочено чрез резници, за да се използват в озеленяването като „безпухови“ декоративни дървета.

Символ на Америка

Източната топола е сред най-високите дървета в пейзажа, където расте – тя може да надхвърли 30 метра височина и да достигне разпереност от 15 до 23 метра. Устойчива е в USDA зоните 2–9. Равнинната топола достига 18–24 метра и вирее в зоните 3–9, а тополата на Фремонт се развива от 12 до 35 метра и понася условията в зоните 7–10. Тези дървета растат край реки и потоци, в т.нар. крайречни (рипарийни) зони.

За ранните изследователи и заселници те са били истинско благословение – намирали са подслон под тяхната сянка и са взимали резници, за да ги садят около домовете си, като така омекотявали прерийните ветрове. Мериуедър Люис и Уилям Кларк, натоварени от президента Томас Джеферсън да изследват покупката Луизиана през 1803 г., изработвали от тополите свои канута. Именно способността на тези дървета да пускат корени от резници прави възможно размножаването на мъжки екземпляри за нуждите на озеленяването.

Летен „снеговалеж“

Женските тополи образуват 15–30 см дълги съцветия от дребни зелени цветчета, които се развиват в кръгли плодове. При узряването си те се пукат и освобождават миниатюрни черни семена, вплетени в мек пух. Вятърът разнася пуха далеч от родителското дърво, заедно със семената. Процесът протича от юни до средата на юли в северните райони и от май до средата на юли в южните.

В Колорадо тополовият пух побелява цели тревни площи. Той може да запуши климатици и филтри, поради което редица градове са приели разпоредби, забраняващи засаждането на женски екземпляри. Някои нормативни актове дори изрично предвиждат използването само на мъжки сортове, тъй като те не отделят пух.

Без пух, но с кихавици

Цветовете на мъжките тополи са дълги около 8–13 см и представляват плътни групи от закръглени, червеникави цветчета, разцъфващи през април. Те отделят огромни количества прашец, който вятърът пренася към цъфтящите женски дървета. Именно заради човешките алергии към тополовия прашец някои градове от своя страна са забранили засаждането на мъжки екземпляри.

Сред популярните мъжки сортове са „Сиуксленд“ (Populus deltoides 'Siouxland') и „Стрейт Плейнс“, известен още като „Джеронимус“ (Populus sargentii 'Straight Plains' / 'Jeronimus'). Понякога резници от един-единствен мъжки екземпляр се използват за облесяване на обширни площи, което води до създаване на монокултура.

Възможни проблеми в бъдеще

В книгата си „Тополата: американски шампион“ Катлин Кейн поставя въпроса за бъдещето на тези видове в контекста на все по-масовото засаждане само на мъжки клонове. Вкоренените резници произхождат от ограничен брой родителски дървета, което намалява генетичното разнообразие, а с времето ще има все по-малко женски екземпляри, способни да възобновяват популацията чрез семе.

Към това се добавя и историческият, както и продължаващият и днес упадък на естествените крайречни местообитания, в които тополите могат успешно да покълват от семе. Кейн призовава за преразглеждане на подхода към управлението на тополовите видове.