Бонзай от вид Бенгалски фикус

Алтернативни имена

Обикновено се нарича бенгалска смокиня или бенгалски фикус, също така е известен като индийска смокиня, източноиндийска смокиня и индийски банян. На английски се нарича “banyan” – общото име за много видове смокини. На хинди дървото се нарича barh или bargad, на бенгали – bar, а на санскрит – bahupada. Родом е от Шри Ланка, Индия и Бангладеш, където често се нарича просто банян.

Начин на растеж

Бенгалският фикус е бързо растящ бонзай, който при подходящи условия развива типичните си въздушни корени. В естествената си среда корените се появяват по клоните, спускат се надолу и се прикрепват към ствола или влизат в почвата, създавайки мрежа от множество стволове. При отглеждане като бонзай високи температури, висока влажност, леко сенчести места и влажна почва стимулират образуването на въздушните корени, които се удебеляват и образуват отделни стволове, превръщайки растението в миниатюрен горски масив.

Характеристики

Листата са големи, тъмнозелени и могат да падат при внезапни температурни промени – стабилна температура е от съществено значение. Малки бели цветове се превръщат в червени, черешовидни плодове, които се ядат от маймуни и птици в естествената им среда. Нови бонзай се получават лесно от клончета, клонове или коренови черпачи. При лоши условия растежът е слаб, но при правилна грижа растението се развива силно и запазва типичните си свойства.

Грижи

Въпреки че е устойчив на суша, бенгалският фикус изисква периодично сушене между поливите, но обича обилно поливане, когато е необходимо. Предпочита светло място, но без директна слънчева светлина; пръскането с мъгла подпомага необходимата влажност и стимулира въздушните корени. Подрязването поддържа формата и насърчава нови побъди. Пресаждане се извършва ежегодно, като се премахва не повече от 20 % от кореновата маса. След пресаждане растението се оставя да почине поне три месеца, без допълнително подрязване или оформяне с тел.