Физокарпусът (Physocarpus opulifolius), познат още като „найнбарк“, е храст, родом от Северна Америка. В природата той расте на големи групи по коритата на потоците и по краищата на горите. В домашната градина обикновено се използва като свободно оформена жива плет или като акцентно растение в просторни дворове. Храстът е ценен не само заради красивите си съцветия, но и заради атрактивната листна маса и характерната лющеща се кора. С други думи, физокарпусът предлага нещо интересно във всеки сезон.
Физокарпусът понася студ значително по-добре от повечето декоративни растения и вирее в USDA зони 2 до 8. Дори в най-хладните климатични пояси храстът цъфти надеждно от края на пролетта до началото на лятото. Периодът на цъфтеж продължава три до четири седмици. След прецъфтяването растенията образуват червени плодчета, наподобяващи кутийки, които често остават декоративни чак до есента и привличат птици в градината.
Цветовете на физокарпуса всъщност представляват множество дребни цветчета, събрани в плътни съцветия с диаметър около 2,5–5 см. Плоските щитовидни съцветия обикновено са бели или нежнорозови и много приличат на цветята на спиреята на Ванхут (Spiraea × vanhouttei) — близък роднински вид, който също вирее в USDA зони 2 до 8. Струва си да се знае, че според специалистите от университетската програма за консултации на Уисконсин цветът излъчва „неприятна“ миризма, затова е препоръчително храстът да не се засажда непосредствено до тераса или входа на дома.
Като местен за Северна Америка вид физокарпусът понася почти всякакви условия на отглеждане. Най-обилно цъфти на пълно слънце, но търпи и полусенка. Растението е толерантно към повечето типове почви, включително песъчливи и глинести. Новозасадените храсти се нуждаят от редовно поливане, докато вече утвърдените екземпляри са относително устойчиви на суша — все пак най-добре се развиват в умерено влажна почва.
Физокарпусът е сравнително неизискващ за поддръжка храст, но може да достигне около 3,5 м височина и 2,5 м ширина. Подобно на спиреята, с възрастта той понякога придобива занемарен вид. За да контролирате размера му и да му придадете по-компактна и чиста форма, подрежете клоните чак до основата веднага след пролетния цъфтеж. Това е важно, защото храстът цъфти върху миналогодишните леторасли — ако го режете рано напролет, преди да е цъфнал, ще премахнете и цветните пъпки.
Храстът е предразположен към някои болести като брашнеста мана, бактериално изгаряне (fire blight) и вещерски метли. За да остане здрав, подрязвайте го ежегодно, за да премахнете заразените части и да осигурите достатъчно светлина и циркулация на въздуха вътре в короната. Избягвайте прекалено гъсто засаждане и предпочитайте поливане с просачващи се маркучи вместо надземни пръскачки — такова напояване намалява риска от развитие на гъбни заболявания.