Ефекти от изплакване по растенията

Растителни хранителни вещества

Основните макроелементи, необходими за растежа на растенията, са азот, фосфор и калий. Второстепенните са сяра, калций и магнезий. Освен тях, растенията се нуждаят от микронутриенти в малки количества: цинк, желязо, мед, манган, бор, молибден и хлор. Изплакването (лейчинг) на тези вещества зависи от зарядите на йоните, разтворимостта им във вода, тип почва (влага, pH, текстура, органично вещество и глина) и от вида на отглежданите култури.

Азот

В почвата се срещат различни форми на азот – аминокиселини, урея, амоняк, амоний, нитрит, нитрат и атмосферен азот. Най-значим за изплакване е нитратът, тъй като се разтваря лесно и се придвижва свободно през почвата. Той идва от разлагане на растителни остатъци, тор, торене с оборски тор. Поради бързото си движение, при силни валежи нивата му в кореновата зона намаляват и е необходимо редовно повторно торене.

Фосфор

Фосфорните форми в почвата са предимно неразтворими във вода. Растенията поемат фосфатни йони, които са рядкост в почвата. Тъй като фосфатните йони могат да бъдат изплаквани, приложението на фосфатни торове е второ по значение след азота за земеделските култури.

Други хранителни вещества

Калий, калций, магнезий и сяра също могат да бъдат изплаквани, особено в пясъчни почви, като тези в крайбрежните равнини на Северна Каролина, при обилни валежи. Калият е важен за формиране на плодове и добив. Недостигът на калций се проявява със деформирани нови листа и къси корени. При липса на магнезий листата стават жълти с тъмнозелени жилки, а при недостиг на сяра растенията пожълтяват и растежът им е забавен.

Ползи от изплакването

В някои региони излишната соленост в кореновата зона пречи на растежа. Например, аридните части на Колорадо имат естествено повишена соленост поради изветряване на минерали или от останки на древни морски легла. В югозападните части на САЩ, многократното напояване с високо минерализирана вода води до натрупване на соли, особено в почви с лоша дренажност. Изплакването с количество вода, надвишаващо нуждите на растенията, разтваря солените съединения и ги изтласква извън кореновата зона, като възстановява почвата.