Има ли зеленият бръшлян триделни листа?

Бръшлянът е катерливо или пълзящо растение с лъскави, вечнозелени листа, което расте естествено в голяма част от умерените климатични зони по света. Макар че най-често го свързваме с катерливите му способности – самият термин „Айви Лийг“ ни кара да си представяме внушителни университетски сгради, обвити в ленти от прилепнал бръшлян – той се използва широко и като почвопокривно растение, особено в сенчести участъци. Американското дружество по бръшлян разграничава девет различни типа листа според системата на Пиеро – от шарени и сърцевидни до така наречените „екзотични“. Всички истински бръшляни обаче имат делтовидни листа в един стадий на развитие и гладки, недялани листа в друг.

Стадии на растеж

Истинските бръшляни преминават през два стадии на растеж – младежки, през който растението активно се катери и пълзи, и зрял стадий, настъпващ след достигането на върха на опората, когато растението придобива по-храстовидна форма. Според Калифорнийския университет в Дейвис бръшляните от рода Hedera образуват в младежката си фаза тъмнозелени, триделни листа с дължина до 30 см – период, който може да продължи 10 години или повече. В некатерливата възрастна фаза те развиват яйцевидни или ромбовидни листа с размер до 15 см.

Английски бръшлян

Обичайният английски бръшлян (Hedera helix), както отбелязва Ботаническата градина в Мисури, има в младежкия си стадий тъмнозелени листа с дължина около 10 см и по три до пет дяла, разположени върху нецъфтящи стъбла. Като зряло растение то развива недялани, сърцевидни листа върху стъбла, които цъфтят през есента. Издръжлив в зоните 4–9 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), английският бръшлян може да бъде изключително инвазивен – до такава степен, че в някои райони го определят дори като „вреден плевел“ и препоръчват използването на неинвазивни алтернативи.

Персийски бръшлян

Любимо почвопокривно растение, персийският бръшлян (Hedera colchica) е издръжлив в USDA зоните 6–9 и едновременно с това може да се катери на височина до 12 метра. Култиварът Bullock's Heart (Hedera colchica 'Dentata Variegata') притежава най-големите листа сред всички представители на рода Hedera. Големите му младежки листа достигат широчина между 8 и 18 см и дължина около 25 см, като имат леко назъбен ръб, който понякога наподобява дялове, макар че формата им е по-близка до сърцевидната. Този бръшлян расте успешно както на слънце, така и на сянка, върху широк спектър от почвени типове.

Алжирски бръшлян

Алжирският бръшлян (Hedera algeriensis) е зимноустойчив в USDA зона 7b и по-топлите райони. Известен още като канарски бръшлян (Hedera canariensis), той развива в младежката си форма делтовидни листа с размер между 13 и 20 см, разположени на значителни разстояния по пълзящите, постепенно вдървяващи се стъбла. Въпреки ограничената си устойчивост на студ, това е сравнително непретенциозно растение, което вирее и на слънце, и на сянка. Подобно на английския бръшлян то може да стане инвазивно, затова е добре растежът му да бъде контролиран.

Бостънски бръшлян

Макар че не е истински бръшлян, бостънският бръшлян (Parthenocissus tricuspidata) е катерлива лиана, която често бива поставена в една група с останалите растения, носещи това име. Той е издръжлив в USDA зоните 4–9 и расте както на слънце, така и на сянка, макар че на слънчево място показва значително по-ефектна есенна окраска. Листата му са сравнително големи – между 10 и 20 см в ширина – и обикновено имат три дяла, въпреки че понякога се срещат и като сложни листа, съставени от три отделни листчета.