Земната поветица (Convolvulus mauritanicus) е атрактивно пълзящо вечнозелено растение, което вирее най-добре в зоните на устойчивост 8–10 по класификация на Министерството на земеделието на САЩ (USDA). Именно затова то е идеален избор за горещите, сухи и слънчеви градини в югозападните райони и по западното крайбрежие. Растението се радва на фуниевидни лавандулови цветове, украсяващи градината от лятото до късната есен. Цветовете привличат колибритата, но за съжаление и някои нежелани насекоми — най-вече листни въшки и червени паяци. Ако листата на вашата поветица започнат да се сгъват, почти сигурно виновникът са листните въшки.
Листните въшки са дребни насекоми с крушовидна форма, които образуват гъсти колонии по растенията, особено около върховете на младите издънки. Размерът им варира едва между 0,8 и 3 мм, но въпреки това могат да нанесат сериозни щети, смучейки сока от растението. Резултатът са недоразвити и деформирани листа, пъпки и цветове. Листата често се сгъват или извиват, а при силна зараза могат да опадат заедно с цветовете. Освен това, докато се хранят, въшките могат да пренасят и вирусни заболявания.
Освен сока, който изсмукват, листните въшки отделят и лепкава секретна течност, известна като медена роса. Върху нея често се развива черна саждиста плесен, която допълнително влошава състоянието на растението. Ларвите наподобяват възрастните екземпляри, но все още нямат крила. Въшките се срещат в разнообразни цветове — зелено, розово, жълто, кафяво и дори черно.
Поддържането на поветицата здрава и редовното премахване на плевелите са първата линия на защита срещу нашествие от листни въшки. Поветицата изисква пълно слънце и добре дренирана почва. Плевелите трябва да се отстраняват навреме, защото те често укриват различни вредители, включително въшки.
При засаждане оставяйте около 90 см разстояние между отделните растения — така се осигурява добра циркулация на въздуха и по-здрав растеж. Избягвайте прекомерното поливане, особено през зимния сезон. На поветицата ѝ трябват приблизително 2,5 см вода седмично. Ако храстът стане разхвърлян и небрежен на вид, подрежете го обратно до земята. Отличен природен подход е привличането на естествени врагове на въшките — златкооки мрежокрили, гални комарчета или паразитни осички, които ще поддържат популацията на вредителя под контрол.
Ако въпреки всичко поветицата ви бъде атакувана от листни въшки, има няколко ефективни решения. Най-простият метод е да отмиете насекомите с силен поток вода от маркуча.
Нимовото масло и инсектицидният сапун също действат надеждно срещу въшките, както и препаратите с цитронелово масло. Цитронелата е отличен репелент: смесете 5 капки цитронелово масло с 4 литра сапунена вода, приготвена с натурален, биоразградим сапун, и напръскайте директно върху колониите от въшки. Използвайте само масла с терапевтично качество. При по-силна зараза може да прибегнете до по-агресивни средства като пестицидите пиретрин и ротенон.
Друг основен вредител, който може да причини проблеми на поветицата, е миниатюрният червен паяк. Той също се храни с растителни сокове, но смуче от клетките по долната повърхност на листата. Името „паяк“ идва от фината паяжина, която оставя, докато се движи и храни. Постепенно растението отслабва и листата му започват да опадат. Първият признак на заразяване (освен видимата паяжина) са дребните жълтеникави петна по листата.
При слаба до умерена зараза обикновено е достатъчен силен воден спрей в комбинация с инсектициден сапун. При по-упорити случаи помага въвеждането на естествени хищници — хищнически кърлежи и бръмбари, които се хранят именно с червените паяци.