Кейлът – както зеленчук, така и декоративен – принадлежи към същия вид Brassica oleracea. Това е двугодишно растение: през първата година се развиват листата, а през втората произвежда вертикални стъбла с малки жълти цветове. След като се формират семената, растението умира. Видът се запазва в градината благодарение на естественото повторно засяване.
Кейлът се развива най‑добре през хладните месеци. Температури между -1 °C и 15 °C (30–60 °F) дават най‑сочни листа с наситен цвят и отличен вкус. Растението може да преживее кратки замръзвания до -15 °C, но продължителният студ изсушава тъканите и го убива. Прекалено топло време през пролетта ускорява растежа, водейки до разтеглени, увиснали растения, които в крайна сметка вянат и умират. Стресираният кейл е по‑уязвим към гъбични заболявания при прекалено влажна почва и към вредители като листни въшки и паутинни акари.
Ако вашият кейл изчезва след един‑две месеца, вероятно сте го засадили в неподходящо време. Засаждайте кейл заедно с други култури от студения сезон – редис, спанак, маруля, както и с едногодишни декоративни растения като пансии и анюти (snapdragons). В зависимост от климата, особено от студеността на зимата, кейлът може да се засее есенно или в ранна пролет, преди температурите да надхвърлят 21 °C.
Когато листата започнат да вянат от суха почва и летна топлина, извадете растенията. Пренасочете усилията и мястото в градината към топлолетни цветя и зеленчуци. Събирайте листата през хладните месеци, когато са най‑вкусни. Когато кейлът започне да се удължава и образува стъбло за цъфтеж – процес, наричан „болтване“ – го изкопайте и компостирайте. След започване на болтването листата стават горчиви, а растението не може да бъде спряно от цъфтежа и образуване на семена. Засадете ново семе есенно или пролетно, когато условията са оптимални.