Може ли тисът да расте успешно в САЩ?

Не само видовете тис (Taxus spp.), произхождащи от Европа и Азия, се използват в САЩ като декоративни растения — съществуват и тисове, естествено разпространени в Северна Америка, които растат в северозападната и североизточната част на страната, както и във Флорида. По света има около 24 вида и 55 разновидности тис, но разграничаването им остава трудно поради близките структурни прилики между растенията. Някои специалисти дори смятат, че в световен мащаб видовете са едва седем до единадесет. Важно е да се знае, че всички части на тиса са отровни при консумация.

Общо описание на тиса

Тисовете са храсти или дървета с червеникаво-кафява, люспеста кора. Те са вечнозелени, с тъмнозелени, сплеснати иглички, които често изглеждат подредени в два реда, докато младите издънки са светлозелени. Растенията могат да бъдат мъжки или женски, а при някои видове двата пола се срещат на едно и също дърво. Макар че ботанически тисовете се причисляват към иглолистните растения, женските екземпляри не образуват шишарки, а сочни, червени плодове с по едно семе.

Зони на зимна устойчивост на тиса

В съответствие с разпространението си в умерените ширини на Северното полукълбо повечето тисове са сравнително студоустойчиви. Отглежданите в Съединените щати видове обикновено са подходящи за зоните 4–7 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), в зависимост от конкретния вид. Изключение правят английският тис (Taxus baccata), устойчив в зони 6–7, и флоридският тис (Taxus floridana), устойчив в зона 8. Повечето тисове растат като подлесни горски растения и се чувстват отлично на сянка.

Диворастящи тисове в Северна Америка

Според книгата „Отровните растения на Северна Америка“ (Toxic Plants of North America) на територията на САЩ обитават три вида тис:

• Западен (тихоокеански) тис (Taxus brevifolia) — расте от Калифорния чак до Канада, достига около 7,5 метра на височина и обикновено е подлесно растение, устойчиво в USDA зони 4–9.
• Канадски (американски) тис (Taxus canadensis) — среща се в североизточните щати. Представлява по-нисък, разхвърлян храст с височина 1–2 метра, устойчив в зони 2–6.
• Флоридски тис (Taxus floridana) — расте в USDA зона 8 като малко дърво, включено в списъка на застрашените видове, и вирее по източния бряг на река Апалачикола.

Градински тисове, отглеждани в САЩ

Английският тис е дълговечно, бавно растящо дърво, което достига 9–18 метра височина. То е сред най-подходящите вечнозелени иглолистни за сенчести места и понася отличнo резитба.

Японският тис (Taxus cuspidata) достига 3–7,5 метра на височина и 1,5–3 метра на ширина и е устойчив в USDA зони 4–7. Култиварът „Капитата“ (Capitata) има по-изразена пирамидална форма от оригиналния вид.

Китайският тис (Taxus chinensis) вирее добре в USDA зони 5b–7, достигайки 3–4,5 метра на височина и толкова на ширина. Отличава се с бърз растеж и изправена пирамидална корона.

Съществуват и множество култивари, които са междувидови хибриди между английския и японския тис (Taxus x media), устойчиви в USDA зони 4–7. Те съчетават декоративните качества на английския тис със студоустойчивостта на японския и достигат на височина от 0,6 до 6 метра в зависимост от конкретния култивар.