Тиквичката (Cucurbita pepo) е изключително разнообразен и универсален представител на семейството на летните тикви. Сортовете се класифицират според начина на растеж на растението – от разляти и пълзящи до изправени и компактни. Бързорастящите храсти дават около 1,5–4 кг плодове на сезон, а за максимална реколта се нуждаят от много слънце, добре дренирана и богата на хранителни вещества почва, както и от обилно и редовно поливане.
Растенията, включително и тиквичките, се делят на наследствени (старинни) и хибридни. Наследствените семена произхождат от растения, отглеждани преди Втората световна война, когато биологичното градинарство беше норма. Семената от наследствени растения дават нови растения, напълно идентични с родителското.
От 50-те години на миналия век насам селекционерите започват да съчетават качествата на две или повече растения, за да създадат по-добър сорт. Семената от тези растения, наречени хибриди, дават по-вкусни плодове, по-големи цветове и плодове, по-добра устойчивост на болести и вредители и по-ранна реколта. Ако в името на сорта фигурира обозначението „F1“, това означава кръстоска между две чисти растителни линии. Имайте предвид, че хибридните семена не са подходящи за самосъбиране, защото получените растения не са идентични с родителското.
„Aristocrat“, „Black Beauty“, „Cocozelle“, „Caserta“ и „Lynx F1“ са само част от наследствените и хибридните зелени сортове тиквички на пазара. Те дават плодове с дължина 15–23 см със средно до тъмнозелена, плътна или шарена кора. Хибридните варианти се отличават с по-бързо узряване, по-добра устойчивост на болести и улесняват брането, без да повреждате пръстите си.
Сивите тиквички предлагат по-къси плодове – приблизително 13–18 см. Светлозелената кора, едноцветна или леко шарена, има характерен сребрист или сив оттенък. Сортът „Grey Zucchini“, известен още като мексиканска тиквичка, е по-стар, свободно опрашван и топлоустойчив вариант. По-новите хибриди като „Citlali F1“ и „Greyzini Mass Cross“ са селекционирани за ранно узряване, подобрена устойчивост на болести и лесно бране.
Напълно нетипичен екземпляр – кръглата тиквичка прилича повече на декоративна тиква, отколкото на зеленчук. Кръглите сортове узряват рано и плододават обилно при редовно бране. Разновидности като „Roly Poly“, „One Ball“, „Eight Ball“ и „Tondo di Piacenza“, с цветове от тъмнозелено и шарено до почти бяло, предлагат по-сладък и интензивен вкус от стандартните сортове.
Жълтите тиквички, макар лесно да бъдат объркани с жълтата тиква с права шийка, запазват истинския вкус на тиквичка. Облечени в яркожълта и златиста кора, сортовете като „Golden Zucchini“, „Gold Rush“, „Golden Arrow F1“ и „Goldzini“ дават плодове с дължина 15–20 см, повишена устойчивост на болести и удължен период на реколта.
Тиквичките във всички форми, размери и цветове са сравнително непретенциозно допълнение към всяка градина. Освен да осигурите достатъчно пространство, постоянна влага и здравословен слой мулч, няма много други грижи, необходими за отглеждането на достатъчно тиквички за вас, семейството ви и дори съседите ви.
Полезен съвет за начинаещи: берийте плодовете редовно, докато са млади и нежни – това стимулира растението да образува нови цветове и значително удължава сезона на плододаване.
Съпътстващи растения за ромейн
Терариум – растения за сенчести места
Идеи за жив плет – създаване на красиви и полезни живи огради
Растения за търтеи: как да привлечете полезните опрашители в градината
Най-подходящите растения за домашно ароматно попури
Сортове божури за Южна Калифорния
Течен калций за градински растения