Тестът за плътност на терен се използва при изграждане на пътища и сгради, за да се увери, че почвата има достатъчна плътност за уплътняване и поддържане на конструкцията. Резултатите от полевия тест се сравняват с лабораторна плътност, което позволява да се изчисли процентът на уплътняване.
Подгответе равна повърхност на почвата на мястото за теста. Долната част на ядрения уред трябва да докосва повърхността. Премахнете всяка разхлабена почва или отпадъци.
С помощта на бурилката пробийте дупка, която е 2 инча (около 5 см) по‑дълбока от максималната дълбочина на теста.
Поставете ядрения уред върху подготвената равна повърхност и вкарайте зондата в дупката. Убедете се, че уредът е стабилно поставен и зондата е в контакт със стените на дупката.
Извършете теста три пъти, като между всяко измерване премахвате и отново поставяте уреда. Запишете плътността и влажността за всеки цикъл. Уредът показва суха плътност, влажна плътност и съдържание на влага.
Сравнете получените резултати с известната лабораторна контролна плътност. В повечето щати съществуват контролни криви за уплътняване, публикувани от департамента за транспорт. Примерно, Департаментът по транспорт на щата Ню Йорк предоставя надеждна контролна крива.