Кравешки тор за домати: ползи, рискове и как да го използвате правилно

Запитайте почти всеки органичен градинар за кравешкия тор и той ще запее неговите похвали. Наистина, животинските торове са богати на органична материя и хранителни вещества, които подобряват структурата на почвата и укрепват здравето на растенията. Правилната им употреба обаче е от съществено значение, за да не внесете нежелани вредители и патогени в градината си. Ползите и предупрежденията, свързани с използването на кравешки тор като наторение, са особено актуални при отглеждането на собствени домати.

Откъде да се снабдите с тор

Кравешкият тор, продаван на пликове или насипно от реномирани градински центрове и компостни бази, обикновено е преминал през компостиране в големи купчини, които се нагряват и убиват повечето насекоми, патогени и семена на плевели. Такъв компост и органичните продукти, съдържащи компостиран кравешки тор, са готови за непосредствена употреба. Пресен тор можете да набавите от млечни и месодайни ферми. Понякога той е натрупан в една голяма купчина, което улеснява събирането му. В други случай трябва да обходите пасището и да го събирате парче по парче.

Добра почва – отлични домати

Компостираният кравешки тор отделя хранителни вещества бавно и постепенно през целия сезон, осигурявайки сравнително равномерно хранене на растенията. Той обаче не винаги е богат на разтворим азот, затова понякога е необходимо допълнително подхранване към края на сезона, за да поддържате азотолюбивите домати в добра форма до първите слани. Кравешкият тор подобрява структурата на почвата, като едновременно увеличава дренажа и способността ѝ да задържа вода. Резултатът е постоянна влажност, която е решаваща за стабилния растеж на доматените храсти и за получаването на едри плодове без напуквания. Полезните микроорганизми в тора разграждат органичната материя в почвата, което допълнително усилва нейното подобрение.

Важни факти за пресния тор

Пресният тор често съдържа семена на плевели и патогени. Освен това високата концентрация на хранителни вещества в суровия тор може да доведе до преторяване – това изгаря корените на доматите, забавя растежа и потиска образуването на плодове. Отслабените растения стават уязвими към болести като вертицилозно и фузариозно увяхване, както и към ръжда и други гъбични инфекции. Освен това пресният кравешки тор може да скрива опасни за човека патогени, например бактерията E. coli. Тя засяга хората, когато заразена почва пръска върху плодовете и листните зеленчуци. Недостатъчното миене на ръцете след боравене с тор също може да предизвика инфекция.

Как да приготвите тора

Добавете кравешкия тор към компостната купчина – там той осигурява необходимия за процеса азот. Дръжте купчината умерено влажна и я разбърквайте редовно, така че температурата ѝ да достигне около 55°C за 15 дни. Това убива повечето вредни патогени. Ако предпочитате да приготвите тора директно в почвата, разпределете няколко сантиметра тор и настъргани листа върху зеленчуковата градина, след което ги заорайте с лопата или култиватор. Извършете това късно през есента или зимата – поне три месеца преди прибирането на първите зеленчуци.

Предупреждение за остатъци от хербициди

Торът от ферми понякога съдържа остатъци от хербициди, идващи от трева и фуражно зърно, които могат да повлияят негативно на растежа на растенията. Запитайте си фермера дали кравите му се хранят с третирана с хербициди растителност. Можете да направите прост тест: засадете няколко бобени семена в смес от саксийна почва и торен компост, а паралелно създайте контролна група само със саксийна почва. Не поставяйте двете групи в един и същ съд за поливане. Грижете се за разсада около три седмици и наблюдавайте развитието му. Ако листата на тестовата група са деформирани и недоразвити, докато контролната група процъфтява, това може да указва наличие на хербициди в тора.