Видове опрашване – значение и методи

Значение

Опрашването е пренасянето на прашец от тигана на едно цвете към стигмата на друго, обикновено на различно растение. Този процес осигурява възпроизвеждането на растенията и довежда до образуване на семена.

Самопрашване (автогамия)

Някои видове могат да се опрашват сами, като предават генетичната информация без промяна. Примери са фъстъци, домати и ягоди. Самопрашването се случва, когато условията (например изолация) не позволяват кръстосано опрашване.

Кръстосано опрашване (сингамия)

Това е пренасяне на прашец между различни растения от същия вид. В природата над 80 % от цъфтящите растения се опрашват по този начин. Инсектисти, птици или други животни пренасят прашец, който се задържа по краката или крилата им и се пренася към следващото цвете. Кръстосаното опрашване увеличава генетичното разнообразие и укрепва бъдещите поколения.

Водно опрашване (хидрофилия)

При водните растения прашецът се разнася по водната повърхност. Прахът плава по реки, езера или преспи и достига до другото цвете. Този механизъм се наблюдава при водни треви и други водни видове.

Вятърно опрашване (анемофилия)

Силният вятър пренася прашец от едно растение към друго от същия вид. Този тип опрашване е характерен за растения без ярки цветове, като конерите и някои треви. Те имат дълги стигми, които се издигат над растението, за да уловят прашец, носен от ветра.