На какво разстояние да засадите божури: пълно ръководство за засаждане

Ако Питър Пол Рубенс, великият художник от епохата на барока, трябваше да измисли цвете, то вероятно щеше да прилича много на божур – пълнокръвно, цветно и безмерно пищно. Пъпки, които се подуват и се разгъват, разкривайки десетки венчелистчета в кремаво, наситено розово и розово-червено, покриват гъстите храсти. Божурите са класически многогодишни растения, които живеят десетилетия, затова ги засадете веднъж – но на правилното място и на правилното разстояние.

За божурите накратко

Родом от Китай и Япония, божурите виреят в зони 2–8 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) навсякъде, където намерят достатъчно добре дренирана, плодородна почва и слънце. Те се нуждаят от поне 100 до 300 часа студово закаляване – периоди, през които температурата на почвата се движи между точката на замръзване и около 4 °C (40 °F). Именно затова божурите не цъфтят добре в райони, където слънцето поддържа почвата топла през цялата зима.

Градинските божури обикновено са тревисти видове (Paeonia lactiflora или хибриди). Дървовидните божури (Paeonia suffruticosa) са по-малко издръжливи от тревистите и виреят в зони 3–8 на USDA. Новите или разделени божури задължително се засаждат през есента – така ще си осигурите сигурен пролетен цъфтеж.

Засаждане на тревисти божури

Тревистите божури растат от месести коренища, които пускат пъпки в края на зимата или началото на пролетта. Младите растения имат едва около дузина стъбла, но зрелите храсти могат да достигнат 90–120 см на ширина. Божурите изискват добре дренирана почва, затова яма с ширина и дълбочина 60 см осигурява достатъчно простор за развитие на корените.

Обогатете долните 25–30 см от почвата в ямата с добре угнил компост, листна пръст или други подобрения, преценени според почвен анализ – така ще получите плодородна, ронлива среда за корените. Копайте ямите на разстояние 90–120 см една от друга (между центровете), за да има място растенията да се развият напълно. Поставете всяко растение в ямата с разправени корени, като внимавате пъпките да са на не повече от 2,5–5 см дълбочина под повърхността на почвата – твърде дълбокото засаждане е най-честата причина за липса на цъфтеж.

Засаждане на дървовидни божури

Дървовидните божури се присаждат върху подложка и достигат височина 90–150 см, с корона широка около 90 см. Те понасят много зле пресаждането, затова изберете мястото им внимателно и окончателно. Яма със същия размер като при тревистите божури дава бърз старт на корените, но по-високото растение се нуждае от по-дълбоко укореняване.

Поставете съединението между подложката и ствола – самата присадка – на 13–15 см под нивото на почвата. Това стимулира присажда да пусне собствени корени. Засадете дървовидните божури на поне 120–150 см едно от друго, за да получават достатъчно слънчева светлина и въздух.

Други важни съображения

Разстоянието между божурите зависи от техния краен размер. Храстите, засадени на редица в посока изток–запад, се нуждаят от по-голямо междурядие от тези на редица север–юг, защото слънцето ги осветява неравномерно. Дървовидните божури изискват още повече пространство поради височината си.

Помнете, че вашият божур може да остане на едно и също място 10 или повече години, преди да се наложи да го разделите – това прави първоначалното засаждане решаващо. За стимулиране развитието на корените добавете една чаша костно брашно на дъното на ямата. Алтернативно можете да внесете половин чаша суперфосфат на всеки около 35 литра (8 сухи галона) почва. И независимо дали сте добавили тор или не – полейте обилно новозасадените божури.