Как да торим правилно кралската палма (Syagrus romanzoffiana)

Кралската палма (Syagrus romanzoffiana) произхожда от Южна Америка и в миналото е била известна под научното име Cocos plumosa. Среща се и под друго често използвано название – Arecastrum romanzoffianum. Дървото се размножава лесно чрез семена, които покълват в продължение на 3–4 месеца. Най-красив декоративен ефект се постига, когато палмите бъдат засадени на групи, а не поотделно. Подобно на повечето палми, тя има специфични хранителни нужди, които трябва да се задоволяват с подходяща тор.

Изисквания към почвата

Кралската палма расте най-добре в кисела почва и значително страда в алкални условия, отбелязва Едуард Ф. Гилман в книгата „Trees for Urban and Suburban Landscapes“ (1997). Дърветата, отглеждани в алкална почва, изпитват недостиг на важни микронутриенти като желязо, калий и манган. Тези дефицити се проявяват с обезцветяване на листата и забавен, слаб растеж.

Избор на подходяща тор

Торете кралските палми редовно с тор, съдържаща желязо, калий и манган. Препоръчителният период за наторяване е през пролетта и лятото, когато растежът е най-активен. Използването на торове, специално формулирани за палмови видове, гарантира, че дървото получава всички необходими хранителни вещества в правилните пропорции.

Начин на наторяване

За намаляване на симптомите, свързани с недостиг на манган, прилагайте манганов сулфат. Според сайта Floridata препоръчителната доза е от около 450 грама до 1,4 кг (1–3 фунта) манган на дърво. За по-големите екземпляри количеството може да бъде увеличено. Разпределете хранителните вещества равномерно върху почвата под короната на дървото и полейте обилно, за да се активират.

Внимавайте да не объркате мангана с магнезия, който е вторичен хранителен елемент и има различна функция. Важно е да знаете, че дори манганът да присъства в почвата, при високо pH (алкална реакция) растението не е способно да го усвои ефективно – затова коригирането на почвената реакция е от ключово значение.

Симптоми на хранителен дефицит

Палмите, страдащи от недостиг на съществени микронутриенти, започват да губят наситеността на цвета си. Преждевременното пожълтяване е особено видимо на долните вайки и обикновено се дължи на недостиг на калий. При липса на манган новите листа развиват характерното състояние „frizzle top“ – те изглеждат къдряви, накъсани и разкъсани по краищата. Редовното наторяване и отглеждането в плодородна, песъчлива почва помагат за предотвратяването и намаляването на тези неприятни симптоми.