Черно гниене по лозите: причини, симптоми и методи за борба

Гроздето е сред най-рано култивираните плодове – доказателства за събиране на диво грозде датират още от доисторически и библейски времена. Гроздето, което днес се отглежда масово, се култивира в Азия от около 5000 години, а самият плод е пренесен в Северна Америка през XVII век. Лозите често присъстват в домашните градини благодарение на лесното им отглеждане и разнообразните приложения на плода. Въпреки това лозата е силно податлива на увреждания от болестта, известна като черно гниене.

Причинител

Черното гниене е гъбично заболяване, причинявано от патогена Guignardia bidwellii. То е едно от най-често срещаните и най-разрушителни заболявания по гроздето, което засяга както култивирани, така и диви сортове. Могат да бъдат заразени всички части на растението, включително и плодовете. Ако не се предприемат своевременни мерки за контрол, е възможно да бъде загубена цялата реколта.

Благоприятни условия

Заболяването обикновено започва от единично плодово тяло или конидия на гъбичката, която презимува върху лозата, върху опорната конструкция или в падналите растителни остатъци по земята. Развитието на спорите се задейства от топлите и влажни условия през пролетта, а пръскането на дъждовна вода ги разпространява из целия лозов храст. Повърхностите на растението, които остават влажни за продължителен период, са изключително благоприятни за развитието на инфекцията. След настъпването ѝ първите симптоми се появяват в рамките на една до две седмици.

Симптоми

Заболяването започва с появата на малки жълти петна по листата, които постепенно увеличават размера си и придобиват черна граница и червеникавокафяв център. Когато петната достигнат диаметър около 3–6 мм, по тях се образуват малки черни точки. Подобни, но вдлъбнати петна се появяват и по другите части на лозата. Плодовете започват да проявяват симптоми със светлоокафяви, кръгли петна, когато достигнат половината от размера си. Загнилите участъци се вдлъбват, а целият плод постепенно почернява, свива се и изсъхва. Такива мумифицирани плодове се наричат „мумии“.

Борба и превенция

Поддържането на добра санитария около растенията е ключова стъпка в контрола над заболяването. Отстранете всички заразени участъци чрез резитба и премахнете мумифицираните плодове. Оставяйте само здрави летори без поражения – дори няколко заразени листа трябва да бъдат премахнати, тъй като болестта се разпространява много бързо. Засаждайте лозите на слънчеви, добре проветриви места и поддържайте плевелите под контрол. Прилагайте фунгициди като превантивна стратегия още в началото на сезона и повтаряйте третирането на всеки 7–10 дни, докато плодовете не започнат да променят цвета си. Сред препоръчителните фунгициди са каптан и миклобутанил.