Колеус – цвете, което се самозасява лесно в градината

Solenostemon scutellariodes е най-новото научно име на Coleus Blumei. Понякога растението се обозначава и като Coleus x hybridus, заради множеството съществуващи хибриди. Основните причини за отглеждането на колеус са интересната му листна маса, използването му като бордюр в лехи с едногодишни или други нискорастящи цъфтящи растения, или като акцент в контейнерни градини.

Въпреки че повечето хора отглеждат колеуса предимно като декоративнолистно растение, градинарите, живеещи в тропически климат, могат да оставят всеки вид колеус да цъфти свободно. Прецафтелите цветове се оставят на растението, докато образуват семена, а след това вятърът или птиците се погрижват за самозасяването на нови растения.

История на колеуса

Името „колеус“ произхожда от гръцката дума „колеос“, която означава ножница или влагалище. Терминът е свързан с растението, защото тичинките – мъжките части на цвета – са сраснали в тръбовидна структура, наподобяваща ножница. Добавката Blumei идва от името на холандския изследовател Карл Лудвиг Блуме, който описва яванската флора през XIX век.

Сред популярните народни имена на растението са огнена коприва, рисувана коприва, шарен лист и „кротонът на бедняка“.

Основна информация

Колеусът принадлежи към семейство Lamiaceae (устноцветни) – същото семейство като ментата – и е родственик на джоджена, мащерката и босилка. В топлия си роден климат колеусът е тревисто многогодишно растение с противоположно разположени листа по квадратчно стъбло, като всяко стъбло завършва със синьо-люляков цвят.

Coleus Blumei се отличава с уникална листна украса в широка гама от цветови комбинации – зелено, жълто, бордо, лилаво и розово. Съществуват дори сортове с нагънати листа. Едно от най-ценните качества на Coleus Blumei е способността му да расте еднакво добре както на слънце, така и на сянка.

Изисквания за отглеждане

Колеусът не е капризно растение. Нуждите му са прости: качествена, добре дренирана почва, редовно поливане и подхранване. Торът трябва да е с високо съдържание на азот – първият елемент, посочен върху опаковката на тора. Именно азотът стимулира развитието на буйна листна маса, която е главната украса на растението.

Повечето видове колеус предпочитат пълна или частична сянка. Тъй като колеусът не понася студ, обикновено се отглежда като едногодишно растение за лехи, в контейнерни композиции или в саксии, които при застудяване могат да бъдат внесени на закрито. Отглеждането му като стайно растение също е напълно разпространена практика.

Размножаване

Колеусът е сред най-лесните за размножаване градински растения. Резниците пускат корени удивително бързо, когато се поставят в прозрачна чаша с вода. Редовното подрязване и използването на отстранените стъбла за нови резници поддържа растенията компактни, гъсти и храстовидни, като едновременно осигурява посадъчен материал за нови екземпляри.

Ако растенията им се даде възможност да цъфтят, те могат да дадат семена и да се самозасеят. Все пак основната причина градинарите често да премахват цветовете е, че цъфтежът изчерпва растението – листният растеж се забавя, а стъблата стават високи и издължени, което влошава декоративния вид.