Цветя и растения, които понасят еднакво добре студа и жегата

Растения, устойчиви на екстремни температури

Необичайно горещо лято в иначе прохладен регион или поредица от ледени нощи в топъл край няма да попречат на редица цветя и други растения, приспособени едновременно към горещи и студени условия. Най-много такива представители има сред дърветата, листопадните храсти, многогодишните тревисти растения и иглолистните вечнозелени видове. Способността им да издържат на температурни крайности ги прави особено ценни за ландшафтното проектиране.

Листопадни храсти

Сребристата аморфа (Amorpha canescens) е листопаден храст, чийто ареал се разпростира от Канада на юг чак до Мексико, затова нито студът, нито жегата спират нейния растеж. Виолетово-сините ѝ цветове се събират в класове, а самото растение достига около 90 см височина.

Друг подходящ листопаден храст е физокарпусът (Physocarpus opulifolius) – многостъблено растение с бели цветове в края на пролетта. То вирее в зоните 2–8 по класификацията на USDA, което обхваща територията от Квебек до Тенеси. Към тази група спадат още храстовите рози, лъжливата спирея и различните видове калина – всички те без проблем понасят температурите, характерни за зоните 2 до 8.

Многогодишни растения

Градинската слез (Alcea rosea) е сравнително кратко живеещо многогодишно растение, което вирее от зона 2 до зона 10, но не може да оцелее при студена и влажна зима. Цъфти на твърди стъбла, достигащи до 2,4 метра, с цветове в червено, розово или бяло.

Прерийната синьоока трева, арктическият мак, момината сълза и обикновеният еригерон също растат в студената зона 2, но се чувстват чудесно и в по-топлите зони 7 или 8. Анемоната (Anemone cylindrica) е цъфтящо многогодишно растение за сянка, което разцъфтява през пролетта в горски или сенчести градини – подходящият за нея диапазон е от зона 2 до зона 8.

Иглолистни вечнозелени

Вирджинската хвойна (Juniperus virginiana) се представя блестящо както в топъл климат като зона 9, така и в много студен като зона 2. Като дърво тя достига до 15 метра височина, но съществуват и хибридни форми като „Gray Owl“ – компактен храст от около 90 см. Видът е отличен избор за озеленяване край основите на сгради, за ветрозащитни пояси или като ефектен солитер.

Култиварът „Globosa viridis“ на черния бор е иглолистен вечнозелен храст за зоните 2–8, който расте между 60 см и 1,5 м и е идеален за алпийски градини. Планинският бор, обикновенят бор и някои разновидности на американската туя притежават също толкова висока толерантност към горещо и студено.

Дървета

Ясенолистният клен (Acer negundo) е сред дърветата с най-широк ареал в Северна Америка – от зона 2 до зона 10. Той успешно колонизира места с бедна почва, стига те да са достатчно слънчеви. Върбовите видове като златната върба и белата върба понасят еднакво добре и изнурителната жега, и лютият студ.

Трепетликата (Populus tremuloides), която вирее от USDA зона 1 до зона 6, издържа на замръзналите аласки зими и на горещите лета в северните части на Средния запад. Близък роднина на нея е източната топола (Populus deltoides) с червени мъжки и зелени женски цветове и висока устойчивост на горещ и студен климат. Келтисът (Celtis occidentalis) и вирджинската череша (Prunus virginiana) са още две красиво цъфтящи и плодоносни дървета, подходящи и за двата типа климат.