Изборът на най-подходящите едногодишни цветя за градини и ландшафти в Средния Запад зависи от условията на отглеждане и, разбира се, от личните ви предпочитания. Щатите от Средния Запад — Илинойс, Индиана, Айова, Канзас, Мичиган, Минесота, Мисури, Небраска, Северна Дакота, Охайо, Южна Дакота и Уисконсин — попадат в климатични зони 2b до 7a по класификация на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), като средните годишни минимални температури варират от минус 45 до плюс 10 градуса по Фаренхайт.
При избора на сортове, подходящи за вашия местен климат, вземете предвид количеството пряка слънчева светлина, наличието на частична или пълна сянка, както и устойчивостта на студ и толерантността към суша.
Цветя с различни форми, цветове и размери растат прекрасно в градините на Средния Запад при пълна или частична слънчева светлина. Например мъховата роза (Portulaca grandiflora) — подходяща за USDA зони 5 до 11 — се отличава с малки, двойни цветове в розово, жълто и оранжево и се отглежда като почвопокривно растение или в саксии и висящи кошници.
Стотиците разновидности петунии (Petunia spp.) с големи или малки цветни цъфтежа процъфтяват в градини, контейнери и като почвопокривни растения в USDA зони 5 до 9. Циниите (Zinnia spp.), подходящи за USDA зони 2 до 11, достигат до около 90 см височина на пълно слънце с ефектни цветове в оранжево, бяло, розово, коралово, лавандулово или жълто.
Агератумът (Ageratum houstonianum), за USDA зони 2 до 11, достига от 15 см до около 60 см височина с малки, меки, перести цветчета в нюанси на лилаво, лавандула, синьо и розово.
В Средния Запад едногодишните и някои многогодишни растения в напълно или предимно засенчени цветни лехи обикновено понасят по няколко часа сутрешно слънце, в зависимост от вида. Разновидностите импатиенс (Impatiens wallerana) в стотици цветове процъфтяват в сянка и частична слънчева светлина в USDA зони 4 до 10. Импатиенсите изискват често поливане, особено през горещите месеци, и не понасят температури от 0°C или по-ниски.
Торенията (Torenia fournieri) с лилави и лавандулови цветове, често засаждани в градини, лехи или первази на прозорци в USDA зони 2 до 11, трябва да бъдат защитени от горещото следобедно слънце. Бегониите (група Semperflorens) са многогодишни растения за USDA зони 10 и 11, но в по-хладния климат на Средния Запад се отглеждат като летни едногодишни. Предпочитат разсеяна сянка, достигат около 30 см височина и дават червени, бели и розови цветове.
За розова зеленина си струва да обърнете внимание на растението Hypoestes (Hypoestes phyllostachya), известно повече със своите листа, отколкото с цветовете. Този вечнозелен вид, който обикновено се използва като почвопокривно, е многогодишен, но се отглежда като едногодишен в USDA зони 4 до 7. Растенията достигат почти 60 см височина и имат яйцевидни зелени листа, нашарени в розово, тъмнорозово и лавандулово.
Повечето летни едногодишни растения живеят до първата слана, но някои цветя по-добре понасят случаите на застудяване. „Устойчивостта на студ“, отбелязва Университетската консултативна служба на Минесота, означава, че растенията могат да преживеят ранните пролетни и есенните слани.
Сред цъфтящите растения, които обикновено понасят температури до около минус 2–4°C, са невенът (Calendula officinalis) и африканският бархатец (Tagetes erecta). Подходящи са за всички USDA зони, но на открито в зони 2b до 7a се засаждат само през лятото. Слънчогледите (Helianthus annuus) със своите яркожълти, кафяви и червени венчета изискват пълно слънце и добре дренирана почва. Подобно на бархетците, те растат във всички USDA зони, но в Средния Запад се отглеждат навън единствено през летния сезон.
Други студоустойчиви многогодишни растения, които често се отглеждат като едногодишни в USDA зони 2b до 7a, включват лъвската паст (Antirrhinum majus) за USDA зони 7 до 10, рудбекията (Rudbeckia hirta) за USDA зони 3 до 7, както и флоксът (Phlox drummondii) и миризливият грах (Lathyrus odoratus), двата подходящи за USDA зони 2 до 11.
Летата в Средния Запад могат да бъдат изключително сухи, особено когато валежите падат под 2,5 см седмично. Ако не можете да поливате редовно, засадете цветя, понасящи добре сушата и жегата, препоръчва Университетската консултативна служба на Мисури.
Меламподиумът (Melampodium paludosum) има миниатюрни жълти цветове, наподобяващи маргаритки. Растението предпочита пълна слънчева светлина и издържа отлично на летната жега и влажност. Гомфрената (Gomphrena globosa) се отличава с розови, лилави или червени кълбовидни цветове върху изправени стъбла, достигащи 30 до 60 см височина. И двата вида са подходящи за USDA зони 2 до 11.
Маргаритките на Далберг (Dyssodia tenuiloba) са многогодишни растения за USDA зони 9 до 11, но в Средния Запад се отглеждат като едногодишни. В USDA зони 3 до 10 гайардията (Gaillardia x grandiflora) — известна още като одеялово цвете — дава жълти и оранжеви цветове, подобни на маргаритки, и понася успешно сухи почви.