Отглеждане и грижа за перуанския нарцис (Hymenocallis narcissiflora)

Перуанският нарцис (Hymenocallis narcissiflora) не е истински нарцис, но както той расте от луковица. Растението разцъфтява с бели цветове в началото на лятото, които имат тръбовидни вътрешни венчелистчета и външен пръстен от тесни листчета, наподобяващи паяковата лилия. Перуанските нарциси виреят в USDA климатични зони 9–11. При правилна грижа те цъфтят по няколко седмици всяка година, а сочната зелена зеленина осигурява красив фон в градината през целия летен сезон.

Подготовка за засаждане

Градински лехи, които получават сутрешно слънце и лека следобедна сянка, предлагат оптималните светлинни условия за перуанския нарцис. Почвата трябва да дренира добре, защото прекалено влажната среда може да предизвика гниене на луковиците. Вграждането на слой компост с дебелина около 5 см в горните 30 см от почвата значително подобрява дренажа. За добро първоначално хранене вградете приблизително 5 супени лъжици балансиран тор 10-10-10 и 2 чаши костно брашно на всеки квадратен метър от лехата.

Засадете луковиците през есента или в началото на пролетта, като оставите върхът им да стърчи леко над повърхността на почвата. Спазвайте разстояние от около 15 см между растенията във всички посоки, за да имат място за развитие.

Основна грижа

През зимата перуанските нарциси са в покой. С настъпването на пролетта и появата на нов растеж те се нуждаят от редовно поливане. Около 2,5 см вода седмично, която овлажнява почвата до дълбочина 15 см, осигурява достатъчно влага за здравословно развитие.

Торете веднъж месечно през първите три месеца след поникването на първите издънки, като използвате около 35 г водоразтворим тор 10-10-10 на квадратен метър при всяко третиране. Избледнелите цветове отстранявайте веднага щом започнат да увяхват, но оставете зеленината върху растенията, докато не пожълтее и умре естествено през есента – така луковиците натрупват хранителни вещества за следващия сезон.

Плевели и възможни проблеми

Вредители рядко нападат перуанския нарцис, но растението може да се зарази с вируса на мозайката. Това нелечимо заболяване се проявява с петнистост по листата, а засегнатото растение остава недоразвито или се деформира. Няма лечение, затова заразените екземпляри трябва да бъдат незабавно унищожени, за да не се разпространи инфекцията към останалите растения.

Плевелите, които навлизат в лехата, конкурират перуанските нарциси за вода и хранителни вещества. Слой мулч с дебелина 5 см потиска повечето плевели и едновременно задържа влагата в почвата. Отстранявайте своевременно плевелите, които все пак поникнат през мулча, преди да са развили дълбоки корени.

Грижа в периода на покой

След като зеленината увехне, перуанските нарциси навлизат в период на покой и вече не се нуждаят от редовно поливане или торене. Ако лехата стане претъпкана, можете да изкопаете и разделите луковиците на всеки три години. Разделете внимателно снопчетата и ги засадете отново на правилната дълбочина и разстояние.

В райони, където рядко се срещат слани, луковиците могат да зимуват направо в земята – обновяването на слоя мулч през есента осигурява допълнителна защита от студ. В по-хладния климат изкопайте луковиците през есента, внимавайки да не повредите месестите им корени. Оставете ги да изсъхнат около една седмица, след което ги съхранявайте в отворена касета или картонена кутия на тъмно и хладно място, например в неотопляемо мазе. През пролетта засадете луковиците отново в градината.