Преди започване на строителството се извършва подробно картографиране. Геодезистите обхващат целия район, определят къде ще минава новият път и създават планове за придобиване на съседни имоти чрез правото на изземване, ако са в правото на преминаване. Те регистрират топографията – планини, потоци, езера – и определят оптималната трасета. На всеки 300 метра (1000 фута) се поставят референтни точки, отбелязващи надморската височина и желаното ниво на пътя.
След картографирането инженерите оценяват почвата за пригодност. Взимат се минимум 25 проби на миля, разположени на 30 метра от всяка страна на бъдещата магистрала. Пробите се анализират, за да се класифицира почвеният профил. Влажните зони – блата, езера, реки – изискват допълнителни проучвания, за да се определи екологичният им ефект и стабилността на терена.
След завършване на картите, придобиване на имоти и почвени изследвания започва подготовката на терена. На всеки 30 метра се поставят маркери по централната ос и границите на правото на преминаване. Премахва се растителността, след което се инсталират знаци за централната линия, наклони, колектори, отводнителни канали и бордюри.
Сини маркери се поставят на всеки 30 метра, за да се съобрази теренът с предварително зададените височинни референтни точки. След това се полагат слоеве от агрегат – уплътнена камениста смес – като основа, върху която се излева асфалт и други повърхностни материали.
Нанася се пътна маркировка и се оформят склонове и канали, за да се предотврати ерозия. Поставят се елементи за контрол на ерозията – слама, камъни и др. Финалните измервания потвърждават дали пътят отговаря на законовите изисквания и определят окончателното възнаграждение за изпълнителя.
С течение на времето пътят се износва под влияние на атмосферните условия и натоварването. Появяват се пукнатини от замръзваща вода, растителност, снежни вериги и др. Пътищата се разширяват, репокриват и обновяват маркировката, за да останат в безопасно и ефективно състояние.