Архитектурни стилове и хардскейп дизайн от 50-те години на XX век

Хардскейп дизайнът през 50-те години на XX век е тясно свързан с модернистичната архитектура от същата епоха. Бетонът, предпочитаният материал на модернистичните архитекти, се оказва идеален и за характерните елементи на хардскейпа от онова време – настилки, плувни басейни и повдигнати цветни лехи. Архитектите използват просторни стъклени повърхности, за да размият границата между вътрешното пространство и външния пейзаж. Следвоенният строителен бум и развитието на американските предградия водят до значително нарастване на търсенето на озеленяване и ландшафтна архитектура. Сред водещите дизайнери на епохата се открояват Даниел Ърбън Кайли, Томас Чърч и Гарет Екбо.

Основни характеристики на стила

Обикновено мрежестото планировъчно решение на къщите от 50-те години с плоски покриви се разпростираше и извън самата сграда – направо в градината. Гледано през стъклените стени, правоъгълните форми в интериора намираха своето продължение в геометричния хардскейп отвън. Наблюдаваше се засилен акцент върху така наречения „живот на открито“, изразен в тераси, дървени палуби и плувни басейни.

Дизайнерите на по-луксозните жилищни комплекси предлагаха по-индивидуализирани домове, хармонично вписани в пейзажа – коренно различни от типичните следвоенни квартални застроявания. В района Холин Хилс, окръг Феърфакс, Вирджиния, например, алеите за автомобили следваха естествените контури на терена, а всяка градина плавно преминаваше в следващата без огради. Къщите и градините на няколко нива се прегръщаха около хълмистия релеф, създавайки постоянен визуален интерес.

Даниел Ърбън Кайли

Между 1953 и 1955 г. Даниел Ърбън Кайли проектира озеленяването на над 90 домове в Холин Хилс. Днес чистите геометрични форми на неговия хардскейп там до голяма степен са обрасли с растителност или скрити под по-късни пристройки. Значително по-добре запазени са проектите му за обществени пространства – като Капитол парк във Вашингтон и територията на Чикагския артистичен институт. Те демонстрират характерните за него мрежест дизайн, масирано използване на бетон и камък, фонтани, басейни и дълги „алеи“ – прави пътеки, обсадени с дървета.

Кайли си сътрудничи с прочутия архитект Ееро Сааринен – автор на сградата на международното летище Дълес – по редица проекти, сред които градината Ъруин-Милър в Колумбъс, щата Индиана. Както повечето дизайнерски решения от 50-те години, тази градина е разделена на отделни „външни стаи“, обзаведени със скулптури и бетонни пейки.

Томас Чърч

Томас Чърч също работи в тясно сътрудничество със Сааринен. В Техническия център на Дженерал Мотърс в Мичиган стъклените фасади на Сааринен се отварят към бетоновите алеи на Чърч и голямото правоъгълно езеро. В мащаба на частните проекти обаче Чърч заслужено е определен като баща на калифорнийския градински стил.

Калифорния оказва идеална среда за модернистичния акцент върху живота на открито. По-малките парцели означават, че плувният басейн доминира в градината и диктува формата на всички околни хардскейп елементи. Басейните често бяха засенчвани от перголи, израстващи директно от корпуса на къщата. Чърч възприема басейна едновременно като поразителен визуален фокус и като функционален социален център за семейството. Макар правоъгълните басейни да пасват перфектно на модернистичната геометрия, той смело експериментира и с други форми. Градината Донъл в Сонома, Калифорния, включва неговия изключително влиятелен бъбрековиден басейн с централна скулптура.

Гарет Екбо

Гарет Екбо защитава различен подход – според него формата на парцела и нуждите на клиента трябва да определят формата на басейна. Именно затова хардскейпът на Екбо е подчертано индивидуалистичен. Неговите басейни комбинират прави линии и извивки – те могат да бъдат дълги и серпентиновидни, амебообразни или, както в курорта Окотило Лодж в Палм Спрингс, Калифорния, дори ключаловидни.

Проектът на Екбо за имението Броди в Лос Анджелекс е блестящ пример за това как архитектурата и хардскейпът от 50-те години се сливат, за да внесат природата навътре в дома, а интериора – навън в градината. Използвайки едни и същи форми и текстури както вътре, така и вън, двете пространства функционират като едно цяло в стил, определен от функционална простота.