Колко вода издига едно дърво от корените до листата си за един ден?

Растенията абсорбират огромни количества вода. Над 90 процента от водата, която едно растение поема, се отделя обратно във въздуха като водна пара чрез процеса транспирация. Едно дърво може да изпари до 160 галона (около 600 литра) вода на ден през листата си. През летните месеци един клен способен да „издърпа“ около 50 галона (почти 190 литра) вода на час! Но дърветата не просто консумират вода – те играят ключова роля и в опазването на водните ресурси.

Фотосинтеза и транспирация

Фотосинтезата се задвижва от слънчевата енергия.

Листото осигурява цялата храна за дървото чрез фотосинтеза. Слънчевата светлина доставя необходимата енергия, а за да извлече максимум от нея, листото разполага възможно най-голямата си повърхност към слънчевите лъчи. За фотосинтезата е нужен и въглероден диоксид, но мембраната на растителните клетки е непроницаема за газообразния му вид – затова той достига до клетките единствено чрез контакт с вода. Така потребността от вода при дърветата се оказва неизбежна „цена“, която се плаща за фотосинтезата.

Поемане на вода

Водата се издига от корените срещу гравитацията – дори до върховете на най-високите секвои.

Водата и хранителните вещества се абсорбират от корените на дървото, а полученият сок се транспортира нагоре към короната посредством специализираната тъкан ксилем. Ксилемният сок се издига срещу гравитацията благодарение на процес, който започва с изпарението на вода от листата. Водата има естествена тенденция да се придвижва от място с по-високо съдържание на вода към място с по-ниско – тази тенденция се измерва като воден потенциал. По този начин водата постоянно се изтегля нагоре през ксилема, за да компенсира загубите от транспирация.

Как дърветата регулират загубата на вода

Много растителни видове са се адаптирали към условия на недостиг на вода.

Устицата са микроскопични отвори, които заемат едва около 1 процента от повърхността на листото, но през тях се губят над 90 процента от транспирираната вода. Те могат да се отварят и затварят, за да контролират загубата на влага. Движението на устицата зависи от температурата, концентрацията на въглероден диоксид и интензивността на светлината. Повечето дървета са развили различни механизми за оцеляване при засуха: бързо отваряне и затваряне на устицата, дълбоки и широко разклонени коренови системи, способност за съхраняване на вода в органите си и други стратегии.

Дърветата във водния цикъл

Градските гори са част от водната инфраструктура.

Водата, която дърветата отделят чрез транспирация, всъщност не се губи безследно. Дърветата са неразделна част от цикъла, който циркулира водата от почвата към облаците и обратно. Транспирацията, съчетана с изпарението на влагата от земната повърхност, осигурява почти две трети от цялата влага, която пада като валежи върху сушата. Горите улавят и съхраняват вода, превръщайки се в жизненоважен източник на чиста питейна вода за милиардите хора и останалите живи организми по света.