Любопитни факти за тополите: видове, размери и особености

Трепетликата, тополата и източната памукова топола принадлежат към рода Populus (топола) от семейство Върбови (Salicaceae). Някои представители са сред най-издръжливите на студ дървета в света – растат в зоните 1 и 2 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ, където зимните минимуми достигат минус 50 °F (около минус 45 °C). Любопитно е, че някои от най-подходящите за озеленяване видове са чуждестранни, донесени от Европа, които често притежават по-атрактивни качества от местните северноамерикански видове.

Видове и географско разпространение

Белата топола (Populus alba) е европейски вид, интродуциран в Северна Америка, но още от колониалните времена се е превърнал в неразделна част от пейзажа на южна Канада и по-голямата част от Съединените щати.

Балсамовата топола (Populus balsamifera) е най-северното широколистно дърво в западното полукълбо, както посочва „Националното полево ръководство за дървета на Одубон: Източен регион“. Среща се от северозападна Аляска до щатите около Големите езера.

Източната памукова топола (Populus deltoides) има огромен ареал – от западна централна Канада на юг до Мексико и през повечето източни райони на САЩ.

Трепетликата (Populus tremuloides) расте от Аляска до Нюфаундленд, а на юг достига Скалистите планини и отделни части от Изтока.

Голямозъбатата трепетлика (Populus grandidentata) е характерна за североизточните щати, региона на Големите езера и южна Канада.

Размери

Белата топола обикновено достига 15–23 метра на височина. Балсамовата топола узрява на 18–24 метра. Източната памукова топола е истински гигант – понякога надхвърля 30 метра, със стволове с диаметър до 1,2 метра. Трепетликата има значително по-тънък ствол – максимум около 45 см, а височината ѝ варира между 12 и 15 метра. Голямозъбатата трепетлика достига 15–21 метра. Ломбардската топола (Populus nigra) вирее до 18 метра, но е много по-слаба от останалите видове – широка едва около 3 метра, което я прави идеална за вертикален акцент в градината.

Характеристики

Листата са една от най-привлекателните черти на тополите. Обикновено те са почти толкова широки, колкото и дълги, с кръгла или триъгълна форма. Ръбовете им са ясно назъбени, цветът е в различни оттенъци на зеленото, а дългите дръжки им позволяват да треперят леко дори при слаб бриз – откъдето идва и названието „трепетлика“. През есента повечето видове придобиват златисто-жълти тонове. Незабележимите цветове дават пухкави семена, покрити с малки кичурчета власинки, които вятърът разнася като бял пух.

Предимства и недостатъци

Белата топола притежава може би най-високата декоративна стойност сред рода благодарение на белезникавия цвят на долната повърхност на листата, който блести при полъх на вятъра. Тополите растат изключително бързо, което ги прави отличен избор за жив плет или ветрозащитна линия. Засадени в естествена среда, те помагат за предотвратяване на почвената ерозия.

От друга страна, дървесината им е крехка и чуплива, което ги прави потенциален риск за дворовете и близките постройки при бури, когато клони се отчупват. Нито един вид не е подходящ като улично дърво – плитките корени могат да повдигнат асфалта и тротоарните плочи. Освен това тополите са доста „неспокойни“: постоянно хвърлят листа, клонки и пухкави семена. Податливи са и на редица заболявания, сред които изсъхване на листата, брашнеста мана и ракови израстъци по ствола.