Растеж на мъх по клоните на живия дъб

По клоните на живия дъб често могат да се видят два вида растения, наподобяващи мъх. Въпреки имената си и общата си външност, испанският мъх и топковидният мъх всъщност са многолетни епифитни тревисти растения от семейство Бромелиеви (Bromeliaceae) – същото, към което принадлежи и ананасът. И двете форми са безкоренови и набавят хранителни вещества от дъжда, праха и органичните остатъци, носени във въздуха. Испанският мъх има дълги, жилави, синкавосиви стъбла, които често се спускат грациозно надолу по клоните на живите дъбове. Топковидният мъх е приблизително със същия цвят, предпочита същото местообитание и има подобен строеж, но расте в компактна, кълбовидна форма.

Местообитание

Испанският и топковидният мъх предпочитат влажни местообитания – край реки, езера, язовири и влажни зони, но могат да се срещнат и далеч от вода, стига влажността на въздуха да е достатъчно висока. Те растат еднакво добре върху широколистни и иглолистни дървета. По принцип и двата вида предпочитат дървета с множество клони и грапава кора. Най-често ги откриваме по дървета с много хоризонтални клони, които им позволяват да се спускат свободно – като живите дъбове и келявия габър. И двата мъха процъфтяват на полусянка. Често присъствието им се свързва с дървета в лошо здравословно състояние.

Размножаване и разпространение

Испанският и топковидният мъх се размножават чрез семена или чрез вегетативно деление. Разпространението на семената става основно от декември до март. На растенията им е нужна само влага и температури от около 15 градуса по Целзий и нагоре. Семената покълват, след като се закрепят за подходящ гостоприемник. Нови растения могат да изникнат и от отчупени парченца от други индивиди. Силните ветрове лесно разделят и разнасят дългите нишки на испанския мъх, а известно е, че бурите значително ускоряват неговото разпространение.

Връзка с гостоприемника

Испанският и топковидният мъх имат минимално влияние върху дърветата, върху които растат. Те не са паразити и използват живите дъбове единствено за защита и опора. И двете форми се срещат най-често по отслабени или болни екземпляри, но влошаването на състоянието на дървото се дължи на други причини. Възможно е обаче силното зарастване с мъх да допринесе за допълнителен упадък, като засенчва листата, възпрепятства образуването на нови издънки и натоварва слабите клони допълнително до счупване. Като цяло най-голямото влияние е естетическото. Контролът е възможен, но обикновено е труден и скъп.

Борба и контрол

Възстановяването на здравето и жизнеността на дървото ще намали разпространението на испанския и топковидния мъх, но първо трябва да установите точната причина за влошаването. Механичното отстраняване – на ръка или чрез пръскане под налягане със студена вода – също ефективно премахва част от епифитните растения. При по-големи дървета може да се наложи специализирана техника, например подвижни работни платформи. Отстранявайте туфите внимателно, защото повреждането на плътно закрепения мъх може да доведе до по-сериозни гъбни инфекции. Като допълнителна мярка може да се използват фунгициди, съдържащи мед, но имайте предвид, че тези химикали могат да навредят на нежните млади издънки на живите дъбове и на околните растения.