Клонково изсъхване при растенията: симптоми, причини и методи за борба

Клонките започват да развиват отворени рани и придобиват гнездовит, деформиран вид. Изсъхването на клонките и върховете на клоните е напълно възможно, тъй като това гъбно заболяване атакува растения от много видове. Нарича се още листно изсъхване или изсъхване на издънките. Макар че в някои случаи може да бъде фатално за растението, основните културни практики могат значително да ограничат проблема.

Разпознаване

Клонковото изсъхване засяга повечето видове растения, дървета и храсти и се причинява от множество гъбни патогени, специфични за всеки отделен вид. Заболяването принадлежи към групата на антракнозите, които причиняват тъмни, вдлъбнати лезии по клонки, стъбла, цветя и плодове. Гъбните спори не се размножават в сухо време – те се нуждаят от топли и влажни условия, за да се разпространят из цялото растение и към съседните екземпляри.

Вредоносност

Заболяването се характеризира с появата на ракови рани (канкри) – отворени наранявания по клонките, ствола и клоните, които се проявяват като тъмни, вдлъбнати участъци, заобиколени от пръстен на калусна тъкан. Засегнатата зона обикновено отделя болезнено смолисто вещество с различни цветове в зависимост от вида на гъбата и на растението-домакин. Раковата рана може да опаше засегнатия участък, като по този начин го лиши от вода и хранителни вещества, което води до отмиране на тъканта.

Симптоми

Патогенът зимува по самото растение или в падналата на земята шума и се активизира през пролетта с настъпването на топло и влажно време. Още преди да се появят ракови рани по клонките, първите симптоми обикновено се наблюдават по листата – те показват жълтокафяви до тъмнокафяви петна. В напреднал стадий на заболяването листата падат преждевременно, а целият екземпляр може напълно да загуби своята листна маса.

Методи за управление

Ако заболяването се появява само спорадично, то представлява предимно естетичен проблем. Ако обаче се повтори всеки вегетационен период, растението постепенно се изтощава и може да загине. Ключово значение за контрола има събирането и унищожаването на заразената шума всяка есен. Заразените клонки трябва да се отрежат и изгорят, за да не се разпространи инфекцията. Осигуряването на достатъчно разстояние между растенията подобрява циркулацията на въздуха и помага листата да остават сухи, което е крайно важно за предотвратяване на нови инфекции.